Джон Кенеди имаше немска шпионка за любовница – как ФБР се занимава с аферата на младия мичман
Преди атака над Пърл Харбър, една красива датска журналистика пристига в САЩ и се надява, че ще успее да се наложи като един интригуващ журналист. В нейната автобиография има поводи за гордост като победи в конкурси за красота, както и някои други награди, включително за чиста северна красота. Последното е комплимент, правен от самия Адолф Хитлер и неговите поддръжници.
Датчанката успява да си намери работа във Washington Times Herald и пише всекидневна колонка за различни интересни личности в столицата на САЩ. Нейното противоречиво минало ще улови вниманието на Едгар Хувър и бързо ще го мотивира да направи едно разследване, добавяйки дневни занимания и срещи. Красавицата се казва Инга Арвад и до този момент е известна като една от талантливите млади писателки, но за г-н Хувър, това може да е просто красива добавка към възможността да играе ролята и на нещо повече – потенциален нацистки агент под прикритие.
Инга се ражда през 1913 г. в Копенхаген. Нейната майка – Олга, е доктор по английска литература и удоволствието от този език ще се прехвърли върху наследничката. Преди смъртта на баща ѝ, Инга и семейството ѝ се местят в Париж, където красавицата изучава пианото в консерваторията в Брюксел. По-късно отново се връща обратно във Франция и на 16-годишна възраст ще получи наградата „Кралица на красотата“ в Дания, следвано от претендент за Мис Европа, след като сключва брак на 17-годишна възраст за египетския дипломат Камал Абдел Наби. Бракът ще издържи около две години и семейството ще се разведе. Инга се връща обратно в Копенхаген и започва работа като кореспондент за един от най-големите вестници в Дания – Berligske Tidene.
Вярвате или не, красотата наистина спасява света и работи в полза на своя притежател. Инга има точно такава, но пък носи и сериозен интелект и талант, двете са особено оценявани във висшите кръгове на страната, както и в политиката. Красавицата няколко пъти пътува до Германия, за да взима интервюта на нацистки представители, както и да разкаже своите впечатления за Хитлер и неговото поведение по време на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
На същите присъства и Борис III, известен с това, че е единственият, който не прави нацисткия поздрав. Инга печели вниманието на публиката с една много оригинална идея – не говори за политика, а се фокусира върху всекидневната работа на нацистите, техните дейности и още много други. И точно тези срещи, включително с Хитлер ще активират вниманието на ФБР към Инга. Главният прокурор на САЩ ще сметне, че има огромна възможност да се говори за датската красавица като фаталната жена, изпратена лично от Гестапо, за да работи срещу САЩ.
През 1935 г. Инга ще сключи още един брак, този път ще завърти главата на Пол Фехос, филмов директор с доста опит зад гърба си, награждаван военен ветеран и офицер на кавалерията, добавил към своето реноме и медицинска диплома. Унгарецът пристига в САЩ през 1929 г. и става американски гражданин много скоро след това. Инга и Фехос ще пътуват до Датските Източни Инди, Китай и други екзотични локации. Обикновеният човек ще види в тях красива светска двойка, но ФБР не се отказва от своите мотиви.
Пол и Инга гостуват на нов техен служител – Аксел Венер-Грен. Мъжът живее на Бахамите, където отваря нов клон на своята банка. Приятел е с графа и графинята на Уиндсор, занимава се с финансите на кралски особи, а в този момент се говори, че самият граф е колаборатор на нацистите и привлича нови кадри от британския парламент.
Аксел попада под ударите на американското правораздаване, след като неговата компания е санкционирана и остава без лиценз за търговия със САЩ. Неговото минало е сенчесто и трудно може да се проследи от агенции като ФБР. Фехос не спира да бъде приятел с Аксел дори го следва по време на експедиция до Южна Америка. Инга също не е далече от прожектора, ФБР няколко пъти посочва, че дамата е посещавала компанията на Аксел в Ню Йорк и Вашингтон.
През февруари 1940 г. красавицата официално се мести в САЩ и учи журналистика в университета Колумбия. Финансовите приходи на Инга са около 6000 долара, като половината са получени от Аксел. Приятелствата ѝ с по-сериозни личности и семейства в САЩ официално показват, че Инга се е срещала с Джон Кенеди, успяла е дори да се запознае с тогавашния президент Франклин Рузвелт и за изненада на мнозина, не е поискала нещо в замяна, срещата е била изцяло по настояване на Кенеди.
ФБР следи Инга, Пол и Акселс. Тримата не разкриват своите основни идеи и планове. Агентите на разузнавателната агенция се опитват да намерят начин да извикат г-ца Арвад на разпит и да проверят до каква степен е истинска теорията, че същата работи като специален агент за Аксел и неговата компания. Разходките в Европа и САЩ, практически само повишават подозренията. ФБР иска да разбере и как дамата е успяла да се срещне с Фехос, какви са връзките и отношенията им в миналото. Кога Пол е станал служител в компанията на Аксел и най-важното, какво е правил по време на археологическата експедиция в Перу, защото ФБР категорично не приема, че става въпрос за научна експедиция.
Г-ца Арвад се запознава с Аксел Венер-Грен между 1937-1938 г. и е била на борда на неговата лична яхта. Няма информация за нейния курс, както и местата, където Аксел е слизал от плавателния съд. Възможно е да е пренасял пари или да е транспортирал нещо много по-важно. Всички тези въпроси ще продължават да тревожат Едгар Хувър и неговите подчинени.
Инга се дипломира през юни 1941 г. и се мести във Вашингтон, където получава и своята нова колонка – интервюта с известни личности относно бизнеса и правителството. Една от интервюираните е Катлин Кенеди, която ще запознае датчанката с брат си Джон Ф. Кенеди. Легендата разказва, че младият Кенеди е останал без думи пред визията на красавицата с тяло на божество, пред което нито един мъж не би успял да се въздържи. Твърди се, че Инга винаги нажежавала страстите в стаята, достатъчно е да присъства.
Главният редактор на издание Хералд се радва на славата на своята подчинена, но разбира, че Инга има и някои проблеми. Един от тях е интервюто с Адолф Хитлер. Именно от него тръгва и твърдението, че датската журналистка и модел, е шпионин.
Издателят на вестника – Пейдж Хюйдекопер ще отиде във ФБР и ще обясни историята на своята служителка. Апартаментът на Инга започва да се подслушва и агенти я следят всекидневно, подслушват телефона ѝ, отварят предварително писмата ѝ и други не толкова приятни занимания.
Единствената постоянна информация, която може да се потвърди на началния етап на разследването е, че Инга има любовник, който идва по всяко време в апартамента ѝ, прекарва известно време и след това си тръгва. Въпросният г-н е мичман Джон Ф. Кенеди. По онова време ФБР разбира, че същият господин работи във военноморското разузнаване, но разглежда доклади без особена стойност.
Офисът на флотата също започва разследване. Кенеди е потърсен, за да даде информация относно връзката си с датчанката, като уверява своите началници, че е взел мерки за прекратяване на отношенията и трансфер на работната му позиция, който ще е далече от Вашингтон.
Така и става, мичманът се озовава във военноморска база в Чарлстън, Южна Каролина и се надява, че с всичко това ще приключи своите афери. Инга не е много съгласна и започва да пътува, повечето ѝ билети се закупуват по телефона, следователно агентите винаги са близо до нея. Прави многократни разходки до Чарлстън, настанява се в х-л Франсис Марион, а след това чака нейният любим да приключи вахтата си. Предстоят около 1-2 дена без напускане на стаята. Най-вероятно в тези моменти идват и откровенията, че датската журналистка иска да се раздели със своя съпруг. Нейното желание е да вземе по-младия Кенеди за съпруг, но той самият отказва чак такова обвързване.
По данни на ФБР, Кенеди ще сподели важна информация относно дипломатическите отношения между САЩ и Великобритания. Докладът към Едгар Хувър на 6 февруари 1942 г. ще бъде с прикрепена с информация, че Инга е разочарована от факта, че Кенеди отказва да се жени за нея, а това най-вероятно е нещо подобно на кодова дума. На 27 януари 1943 г. Инга изпраща писмо на Клайд Толсон. Датчанката изисква от получателя да намери време и начин, за да накара Едгар Хувър да се срещне с нея и да говорят за дела от лично естество, като само този човек може да ѝ помогне. Красавицата е готова да пътува, просто се нуждае от време, за да стигне до точката на интерест. И до днес няма много информация относно темите на разговорите.
Аферата скоро се забелязва и от бащата на Джон, великият бивш посланик на САЩ в Лондон. Той самият ще потърси Едгар Хувър и ще поиска именно той да се заеме с окончателното приключване на отношенията. Точно така, ФБР се занимава с връзките на мичмана от военноморското разузнаване, но при такива родители наистина не е трудно да се забележи подобен мащаб. Само няколко дни след това обаждане, младият Кенеди ще съобщи на своята датска любовница, че връзката им приключва. Години наред ще се твърди, че именно Инга Арвад е била неговата най-голяма любов. По политически и други съображения, баща му не дава тези забавления да продължават.
Кенеди е преместен отново на борда на PT 109 и по-късно става 35-я американски президент.
Междувременно през 1942 г. ФБР има съобщение от Марив МакИнтаър. Посочва се, че следението на журналистката трябва да продължи, защото се носят най-различни слухове, обвързани с нейното минало и заниманията ѝ. Твърди се, че Инга знае за новото назначение на Нилс Блох, който ще бъде преместен в друга секция във Военното министерство, а Инга ще се опита да кандидатства за неговата позиция.
Двамата имат отношения през последните две седмици. Инга Аравд ще продължи да твърди, че няма никакви отношения с нацисти, но нейните колеги разказват нещо по-различно. Инга е изразявала анти-семитски възгледи пред тях. След разсекретяването на нейното досие от ФБР, никъде не могат да се открият следи, че някога е работила за немското разузнаване, но не е ли това точният смисъл – никакви следи и никакви подозрения.
