Близки срещи от древния вид

Древните цивилизации често се изучават изолирано всяка за себе си. Но още от древността различните култури се свързват една с друга. Сега ще разгледаме няколко взаимодействия между земи, които се свързват с политика, търговия, войни и религия…

Римляни в Атина, 454 г. пр. н. в

Малко над половин век след създаването на Римската република, политиката на Рим е в беда. Политическата система е блокирана почти десетилетие; трибуните на плебса (офицери, представляващи интересите на обикновените хора) искат реформа на системата и балансиране на властта между патрицианските (аристократите) и плебеи (всички останали). Така през 454 г. пр. н. е. е назначена комисия от трима души, която пътува до Атина – където демократичната революция е настъпила приблизително по същото време като раждането на Римската република – за да изследва как работи политиката на този град-държава и да се върне обратно с възможни решения за кризата.

Към 454 г. пр. н. е. Атина е зараждащата се сила на Източното Средиземноморие. Атинската империя се развива; спомените за триумфа й над персийските нашественици са все още свежи, хората й участват в пряката демокрация и проектът за сграда, която ще включва и Партенона, е неизбежен.

Римляните идват, за да изучават законите и реформите на Солон, който предприема систематичен преглед на атинската система около 150 години по-рано. Можем само да си представим реакциите на атиняните, докато наблюдават римляните в дълбока дискусия относно реформите, които самите те надминават много по-рано, докато същевременно игнорират доказателствата за силата на пряката демокрация навсякъде около тях.

След три години проучване делегацията представя своите изводи в Рим. Това, което следва, е фарс. Първият съвет от 10 души, назначен да напише нова конституция, не успява да го направи; след това техните наследници отказват да дадат властта, докато тези нови „Десет таркина“ не бъдат свалени. И въпреки че правният кодекс, който възникна от това гръцко-римско взаимодействие, слага край на безизходицата в политическата система, класовата борба, присъща на римското общество, продължава и през следващите векове.

Гърците в Индия, 300 г. пр. н. е

Около края на 4 век пр. н. е. Мегастен е изпратен като официален посланик на гръцкия владетел Селевк I Никатор (на изображението) в двора на индийския император Чандрагупта Маурия в столицата му Паталипутра (днешния град Патна). За самият Мегастен знаем малко, но откъси от неговата Индика – понякога доста креативни описания на Индия, извлечени от привилегированата му позиция като посланик там – оцеляват и до днес.

В книгата си той разказва за гигантски мравки, които копаят за злато и нападат и убиват хората, за да го защитят; за мъже, чиито крака са обърнати назад, и за други, които нямат уста, а се хранят само с миризми. Той разказва за кучета, достатъчно силни, че да се бият лъвове и за летящи змии, които с отровата си могат да образуват мехури по човешката кожа.

Но Мегастен също пише за великия град Паталипутра, защитен от над 570 наблюдателни кули около външните му стени, известен с великолепие, което надминава могъщите персийски градове Суза и Екбатана. Той също ни представя владетеля и вътрешните работи на индийския двор. Казва ни, че Чандрагупта прекарва дните си в лов или в съдебни дела, докато е масажиран с дървени ролки. Този лидер, пише Мегастен, олицетворява съдбата на столицата си и всичко около него има значение за хората. „Когато си измива косата, се празнува фестивал.“

Мегастен се радва на хората от Паталипутра, описвайки ги като високи и горди. Той отбелязва с изумление, че индийското общество, за разлика от гръцкия свят, изглежда оцелява без роби и в него се случват малко или никакви кражби.

Мегастен също така не е необичаен като чужденец в двора на Чандрагупта. Той пише, че цял държавен клон е посветен на грижите за чужденци, живеещи в Паталипутра. Ясно е, че това е град в центъра на все по-взаимосвързания възел от древни светове.

Източните номади в Гръко-Бактрия, 40-те години на 2 век пр.н.е.

В края на 3 век пр. н. е., по същото време, когато Ханибал предизвиква Рим, Цин Ши Хуангди – „Първият император на Цин“ – създава обединен Китай под негово управление. Изграждането на тази империя и нейните твърди граници (включително Великата стена) неизбежно дава отражение върху връзката на Цин с номадските племена, които живеят на север и запад. Следват десетилетия на агресия и мир, които довеждат до появата на едно изтъкнато племе: Хунну. На свой ред други номадски племена като Юечжи са принудени да отстъпят територия на Хунну и сами да избягат на запад. Към 40-те години на 2 век пр. н. е. те пристигат в Централна Азия и започват да се вливат в Гръко-Бактрия, по това време богато и проспериращо търговско царство на външния край на елинистическата империя на Селевкидите.

Това, което прави въпросното нашествие в Гръко-Бактрия още по-забележително, е, че то е описано и от западни източници като Страбон и Юстин, и от Китай. През 138 г. пр. н. е. ханският император Ву изпраща посланик Джан Цян на запад да търси съюзници срещу Хунну, които тогава са все още могъщи. Връщайки се повече от 10 години по-късно, разказите на Джан Циен, запазени в Шиджи на великия историк Сима, описват как дотогава Юечжи изцяло владеят Гръко-Бактрия. В резултат на това събитие – военната среща на изток и запад в Централна Азия – е едно от първите, записани както в източната, така и в западната история, и ключов момент в древните глобални взаимовръзки.

Будистите в Китай, 2 век от н. е.

В средата на 2 век сл. н. е., когато будистките идеи започват да намират широка публика в Китай, двама будисти от Централна Азия пътуват на изток по Пътя на коприната като се установяват в големия град Луоянг, столица на династията Хан. Първият, Ан Шигао, по-късно е идентифициран като принц на Партската империя, който се отказва от богатството, положението и претенциите си за трона, за да стане будистки монах и мисионер, един от най-ранните известни преводачи на китайски на будистките текстове на индийската Теравада написани в Пали. Това не е лесна задача – малко хора могат да говорят както китайски, така и индийски език. Будистът обсъжда текстовете с писар, който има някаква представа и от двата езика и така създава елементарна версия, която след това е полирана от китайски интелектуалци. Окончателната версия обаче наистина не може да бъде проверена за точност от будисткия монах.

Процесът е усложнен още повече от огромното разнообразие и брой будистки текстове, изливащи се в Китай. По същото време, когато Ан Шигао работи в Луоянг, друг емигрант в града, Локаксема (на рисунката по-горе), помага за превода на текстове от будизма на Махаяна. В пътуването му има известна ирония: Локаксема е от империята Кушан, създадена в Централна Азия след завладяването на Юечжи на Гръко-Бактрия през 2 век пр. н. е. Като потомък на Юечжи, Локаксема – при пътуване си до Китай – повтаря в обратна посока пътуването, което неговите предци правят векове по-рано.