10 случая от историята, в които някой се опита да съсипе Коледа

Брок Чишълм (на снимката горе) е изтъкнат канадски психиатър, който, като първи генерален директор на Световната здравна организация, е наричан „лекарят на човешката раса“. Но той е известен и с това, че през 1945 г. казва на Асоциацията за дома и училището в Отава: „Всяко дете, което вярва в Дядо Коледа, е унищожило завинаги способността си да мисли. Можете ли да си представите дете на 4 години да бъде накарано да повярва, че човек с нормален ръст е способен да се спусне по комина… Че Дядо Коледа може да обхване целия свят за една нощ, докато раздава подаръци на всички! Това дете ще се превърне в човек, който има язви на 40, получава болки в гърба, когато има по-трудна работа, и отказва да мисли реалистично, когато отиде на война.” Когато един репортер го моли да изясни забележките си, Чишълм казва, че „Дядо Коледа е един от най-големите вредители срещу ясното мислене, а следователно и срещу мира.“

Преподобният Пол Недергаард предизвиква фурор в Копенхаген през 1958 г., когато осъжда усилията на Датската агенция за благосъстояние на децата да набира средства, защото инициативата им включва продажба на коледни марки с изображение на Дядо Коледа. „Тези марки носят изображението на езически таласъм“, каза той. „Трябва да не ги купувате. Намерете друг начин да помогнете на социалната организация.“ Датчаните вече са раздразнени заради някои забележки относно Дядо Коледа, направени в Копенхаген само 10 дни по-рано от… д-р Брок Чишълм.

Британският офицер, който слaga край на Kоледното примирие от 1914 г., може би щеше да остане в историята като една от най-неприятните фигури – ако някой беше записал името му. Примирието се случва, след като британските и германските войски чуват от окопите коледните песни едни на други на Бъдни вечер. На сутринта те излизат и се събират заедно, разменят си цигари и пудинг и дори ритат мач. Но тогава един британски офицер нарежда на хората си да се върнат по постовете и стрелбата е възобновена няколко часа по-късно. От тогава офицери и от двете страни следят за подобни изблици на човечност всеки декември до края на войната.

Даймънт Джим Брейди вижда почернената от рецесията в САЩ Коледа на 1896 г. и решава да я освежи малко като раздаде богатството си. Той подарява подаръци на познати из цялата страна… Но щедростта му е реализирана с пари от престъпления. В нощта на изборите същата година, пише биографът Хари Пол Джеферс, Брейди печели около 180 000 долара (около 4,7 милиона долара днес), като прави неправомерни залози за въпросните избори между Уилям Брайън и Уилям Маккинли. След това той влага част от тези печалбата в т. нар. пумп енд дъмп схема с акции на Рединг Рейлроуд. Брейди, пише Джеферс, се разпродава навреме своя дял, от което печели 1,25 милиона долара (или около 33 милиона долара днес).

DJ Дик Уитингхил от радио KMPC в Лос Анджелис отхвърля всички искания да пусне парчета от коледния албум на Елвис, който излиза през ноември 1957 г. и включва не само „Blue Christmas“, „White Christmas“ и „I’ll Be Home for Christmas“, но също и „O, Little Town of Bethlehem“. Според книгата на Линда Мартин и Кери Сегрейв „Анти-рок“, Уитингхил казва, че пусне на младежите от Лос Анджелис песните на Елвис би било „като да накарам Темпест Сторм (американска шоу звезда, известна като „Кралицата на екзотичните танцьорки“ – бел. ред.) да подари коледни подаръци на децата ми“.

Бреговата охрана на САЩ вече трябва да се притеснява и за контрабандистите на ром след началото на сухия режим през 1919 г. И до декември 1924 г. бдителността на водните пазачи вече е всяла хаос в търговията с алкохол. „Контрабандата се променя почти до неузнаваемост“, пише репортерът на New York Times Джеймс С. Йънг през същата година, повтаряйки думите, които е написал предишната година. „Празничният аспект изчезна. Правилата се променят. Аматьорите вече ги няма. Дните на изгодния ром приключиха. По-доброто правоприлагане, съобщава Йънг, направи бизнеса опасен за дребните играчи – и оставя място само за престъпните синдикати.“

Амброуз Биърс е толкова известен със своята мизантропия, колкото и с разказите си. Той нарича Коледа „фалшив празник“, а мнението му е формирано от собствената му майка, според биографа на Биърс Рой Морис-младши. Защото като малко момче Биърс я пита дали наистина има Дядо Коледа и тя му каза, че има… но скоро той разбра обратното: „След това започнах да ненавиждам своя измамник с всичките си малки сили“, спомня си той като възрастен. „И дори сега не мога да кажа, че изпитвам някакво особено желание да подновя контакта си с нея в онзи друг живот, към който, тя също ме увери, живите хора отиваме.

Оливър Кромуел не забранява Коледа, но оглавява движението, което го прави. През 1647 г. – 6 години преди Кромуел да установи английския протекторат – пуритански настроения парламент, опасяващ се, че отбелязването на празника ще доведе до безредици (или радост), забранява коледни тържества. Без елхи. Без украса. Без декорации. Цялата забрана продължава до свалянето на Кромуел през 1660 г.

Съдът на колонията на Масачузетския залив, друга пуритански настроена институция, през 1659 г. разпорежда, че „който бъде хванат да спазва такъв празник като Коледа или други подобни, било чрез въздържане от труд, пиршества или какъвто и да е друг начин… ще плати за своето нарушение пет шилинга като глоба към окръга. Тази забрана продължава 22 години и коледните тържества в Бостън всъщност не са възстановени повече от век.

Джеймс Джеймсън от Лос Анджелис открадва комплект изкуствени зъби от слонова кост и злато през декември 1907 г. („Те са красиви“, съобщава Los Angeles Times, „каквито мъж може да носи по държавни поводи, на сватби, вечери или в клуба. Те също са и работещи зъби, подходящи за дъвчене на обикновено говеждо със зеле, както и на пъдпъдъци върху препечен хляб.“) След това се опитва да продаде златото на един бижутер, когато е арестуван, което означава, както Times отбелязва, че зъбите, с които „беззъб човек се е надявал да дъвче коледната си пуйка“, сега ще бъдат „маркирани с голям знак „Експонат А“ и ще бъдат поставени на някакъв прашен рафт в съдебната зала, където ще си починат известно време.“