Жена намери златен викингски пръстен сред куп евтини бижута, купени онлайн

Мари Ингелин Хескестад от Норвегия си поръчва партида евтини бижута онлайн – но получава много повече, отколкото очаква: сред пищните дрънкулки Хескестад забелязва златен пръстен, който се оказва от ерата на викингите.

„Забелязах, че беше много тежък“, разказва тя пред норвежкия вестник Bergensavisen, BA. „Блестеше и се открояваше сред другите бижута. Изглеждаше много специален.“

Според Science Norway Хескестад показва пръстена на своя свекър, който допуска, че всъщност може да става въпрос за рядък артефакт. Хескестад занася след това бижуто в общинския отдел за културно наследство на окръг Вестланд в Западна Норвегия, където предчувствието съмненията на свекъра й се потвърждават.

Пръстенът не е евтин накит като останалите, а златно бижу, някога собственост на викинг, вероятно могъщ вожд.

„Тук имаме една много наблюдателна жена, която веднага успява да забележи, че това може да е много стар предмет“, казва в изявление Каролине Харейде Брайвик, изпълняващ длъжността ръководител на отдела за културно наследство. „Тя се свърза с нас и ние успяхме бързо да потвърдим, че това е истински златен пръстен от късната желязна епоха/епохата на викингите. Същият тип пръстен е бил открит и в Норвегия в миналото, но те са рядкост.“

Археолозите не са сигурни точно откъде идва той. Хескестад го купува от онлайн аукционна къща, която разпродава вещи от имение, опаковани в щайги за банани.

„Това означава, че нямаме представа откъде е пръстенът“, казва Сигрун Волщад, археолог и старши съветник в отдела за културно наследство на окръг Вестланд, пред Science Norway. „Може да е отвсякъде.“

За Bergensavisen, BA, Волщад добавя: „Вероятно първоначално е намерен в гроб, а след това е изгубен или откраднат. Такъв тип пръстен е откриван в големи части на Норвегия и в Скандинавия. Може също толкова лесно да е и от Швеция.“

Но е ясно, продължава Волщад, че датира от епохата на викингите. „Можете да го видите в дизайна и стила на пръстена“, обяснява тя. „Праисторическото злато често има малко по-различен цвят от модерното. Намирани са подобни пръстени и въз основа на контекста успяхме да го датираме.“

Всъщност експертите смятат, че пръстенът, който тежи почти 11 грама, вероятно някога е бил собственост на богат човек. Може дори да е бил носен от викингски вожд.

„Златото е било рядкост през епохата на викингите, все още не е имало голямо предлагане. Така че то би било запазено за най-богатите и най-властните хора в обществото“, казва Ун Педерсен, доцент по археология в университета в Осло, пред Science Norway. Тя нарича пръстена „изключително рядък“ и „вълнуваща находка“.

Въпреки че цялата история зад бижуто на викингите все още е мистерия, експертите са доволни, че Хескестад е забелязала пръстена и им го е донесла.

„Изключително рядко е такива неща да се купуват в контекста на втора употреба“, казва Волщад пред Bergensavisen, BA. „Впечатлени сме, че тя видя, че това е въпросния вид злато и успя да го прецени толкова добре.“

Брайвик се изразява по подобен начин в изявлението на техния отдел: „Щастливи сме, че пръстенът ни беше предаден, така че професионалистите в музея вече могат да се погрижат за него.“

Тъй като всички предмети от преди 1537 г. са автоматично защитени в Норвегия, пръстенът на викингите ще отиде в университетския музей в Берген, където ще бъде изложен.

Етимологията на „викинг“ не е ясна. През Средновековието започва да означава скандинавски пират или нападател. Англосаксонците смятат думата wicing за синоним на пират и в няколко староанглийски източника wicing се превежда на латински като pirata. Думата не се разглежда като препратка към националност, като за тази цел се използват други термини като Norþmenn (северняни) и Dene (датчани). В „Животът на Алфред“ (крал Алфред Велики) на Асер датчаните са посочени като pagani (езичници), но тази дума обикновено се превежда като „викинги“ на съвременния английски, което някои смятат за грешка.

Най-ранното споменаване на wicing в английските източници е от речника „Épinal-Erfurt glossary“, който датира от около 700 г., а първата известна атака от викингски нападатели в Англия при Линдисфарн е през 793 г. Произходът на wicing също е спорен, като някои специалисти смятат, че е заемка от староскандинавския.