Врил-Я – първият научнофантастичен събор

Интериорът на прочутата лондонска зала „Роял Албърт Хол“ се бе превърнал в друг свят. Стените бяха украсени с екзотични изображения, а от тавана висяха крилати същества; дори самите участници се включиха в забавлението, като замениха обикновените си дрехи с особени костюми. Освен да се възхищават на експозицията, гостите имаха и какво да правят: имаше щандове със стоки, продавани от жени в пъстри рокли и ексцентрични тоалети, както и причудливи занимания, вдъхновени от една от най-популярните научнофантастични приказки на епохата.

Може да звучи като съвременен научнофантастичен събор, но това любопитно събиране всъщност се е състои преди повече от 130 години.

Базарът и фестивал „Врил-Я“ – благотворителна акция за набиране на средства – е предшественик на популярни фенски събития като Комик-Кон и Уондър-Кон. Би Би Си и други организации го наричат „първият научно-фантастичен събор в света“. Но за разлика от тези съвременни конвенции, това събитие е посветено на едно ексцентрично произведение на въображението: хитовия роман на Едуард Булуер-Литън „Врил: Силата на идващата раса“.

Силата на Врил

Плакат за събитието

Публикуваният през 1871 г. роман „Врил“ разказва за откриването на свръхчовешка раса, която притежава усъвършенствани лечебни, интелектуални, телепатични и дори летателни способности и която живее под повърхността на Земята. Книгата бързо се превръща в част от културния лексикон на викторианска Англия: Всъщност думата „Врил“ (измислена в романа за специална течност, която засилва силите на свръхчовешките хора Врил-я) става синоним на еликсири, които повишават енергията.

Книгата се развълнувала д-р Хърбърт Тибитс, основател на лондонската болница „Уест Енд“ и училището по масаж и електричество, което предлагало експериментално лечение на парализа, епилепсия и „други нервни болести“, и той сметнал, че тя би била подходяща тема за събитие за набиране на средства. Това не е първият опит на Тибитс в благотврителността: през 80-те години на XIX в. той организира няколко успешни базара – и хората с нетърпение очаквали да видят каква интересна тема ще измисли вбъдеще.

Вестниците съобщават за базара през февруари, а на церемония на 5 март 1891 г. принц Хенри и принцеса Беатрис Батенберг официално го откриват, приемайки дарения от името на болница „Уест Енд“. Представители на различни организации се приближават един по един до кралската двойка и пускат пред тях кесии с лептата си.

Членовете на обществеността плащат между 5 шилинга и 1 паунд и 1 шилинг за вход на базара, където в главната зала са посрещнати от ослепителна изложба: архитектурата на подземния свят в романа напомня за древен Египет, така че голямо платно с древноегипетски изображения покрива една стена; над главите на присъстващите се люлее въздушна композиция от манекени, които трябва да напомнят за хората от Врил-Я, а в центъра на арената се намира гигантската „Колона на Врил-Я“.

Хората се обличат в духа на романа – някои носят крила, други избират древногръцки или египетски дрехи – а богатата програма от изпълнители забавлява публиката. Има магически шоута, драматични четения, концерт на Дамския китарен оркестър, рецитали на орган и др. По периметъра на залата са разположени щандове, на които се предлагат дейности като хиромантия, куче демон, за което се твърди, че чете мисли, както и много сувенири и дрънкулки.

Участниците са насърчавани да отпиват от малки стъклени бутилки боврил – пикантна напитка, направена от екстракт от говеждо месо, която след успеха на книгата на Булвър-Лайтън е преименувана на врил. На гърба на програмата на събитието се твърди, че за разлика от еликсира, споменат в книгата, боврилът „няма да предизвика невъзможни способности, но все пак ще окаже чудесно влияние върху организма“.

Фантастичен провал

Напитката може и да е бил хит, но самият базар не е… Макар че странните предложения са силно отразени в пресата и предизвикват обществен интерес, очарованието от тях не е голямо. „Не видях нищо много привлекателно или забележително“, пише кореспондент на „The Preston Herald“ след първия ден. Той очаква елегантен празник, но намира декорацията и костюмите за отблъскващи. Друг критик стига дори по-далеч, като пише в „Truth“: „Никога не е създавана по-унизителна демонстрация на безсмислени и лекомислени фантазии“.

Въпреки че е планирано за три дни, събитието е удължено с два дни, но не поради огромното търсене. Допълнителните дни са опит да се възстановят част от загубите, претърпени от такава свръхмодерна продукция. Само три месеца след приключването на шоуто Тибитс обявява фалит, като обяснява обстоятелствата си с базара, който не е довел до приток на средства за болницата, а до загуба от 1600 лири.

Производството по несъстоятелност разкрива, че кесиите, депозирани пред принц Хенри и принцеса Беатрис в началото на събитието, са били само реквизит, като в някое от тях действително не е имало пари…

Наследството на Врил-Я

Макар че цялото събитие се оказа неуспешно, по всичко личи, че то поставя началото на попкултурни събирания, каквито виждаме да се организират днес, с участници, облечени в научнофантастични костюми на любими герои.

„Имахме много балове и те често бяха тематични, имаше и благотворителни тържества, но това е нещо като кръстоска между двете“, казва Елизабет Харпър, мениджър на архива в „Роял Албърт Хол“. „Фактът, че е базиран на този ранен научнофантастичен роман и начинът, по който залата е била украсена, наистина го откроява.“

По този начин базарът „Врил-Я“ не е бил толкова модел за съвременния научно-фантастичен събор, колкото предшественик, от който бъдещите събития ще вземат поука. Роб Хансен, който изследва културата и историята на фендъма, проследява началото на този тип отдадени на попкултурата последователи през 20-те години на ХХ век, когато читателите на списанието за фантастика „Amazing Stories“ започват да се свързват помежду си чрез писма. Първото официално събиране на фенове на научната фантастика е през декември 1929 г. в Харлем, Ню Йорк, а първото събитие, което действително е планирано и наречено „конвенция“, се провежда във Великобритания през януари 1937 г. Но Хансен описва базара „Врил-Я“ като предшественик на тези събития.

„Гледаме нещо подобно и си казваме: „Това прилича на научнофантастична конвенция“, казва той. „Но научната фантастика не е съществувала като жанр по онова време – в известен смисъл това е било нещо като фалстарт.“ Изглежда, че в края на XIX в. светът не е бил готов за истинска научнофантастична конвенция. Базарът „Врил-Я“ може би просто е изпреварил времето си.