„Сандитън“ – недовършеният последен роман на Джейн Остин
Джейн Остин се чувства зле повече от година, когато започва да пише още един роман на 27 януари 1817 г. Тази творба, която така и не е завършена, е озаглавена първоначално „Братята“, тъй като двата основни мъжки персонажа са братя и сестри, но по-късно семейството на Джейн го нарича „Сандитън“ – на мястото, на което се развива сюжета. Остин обсъжда героите с племенницата си Ана Лефрой (1793 – 1872), която също се опитва сама да напише роман, но не обсъжда сюжета или как ще завърши историята. Остин вероятно също чете готовите глави на сестра си Касандра, която винаги е участвала в писането й и е била изключително горда от литературните постижения Джейн.
Работата по „Сандитън“ е била трудна за Остин поради влошеното й здравословно състояние, но е и послужила за отвличане на вниманието от нейното заболяване, което се смята, че е било или болестта на Адисън (нарушение на надбъбречната система), или някакъв вид лимфом. Остин казва на племенницата си, че все още намира „удоволствие в композицията“. Последната част от ръкописа е написана с молив, тъй като Остин е твърде слаба, за да държи химикалка, а на 18 март болестта й я принуждава да изостави романа изцяло. Завършени са 11 глави и 9 страници от дванадесета. Авторката обаче почива 4 месеца по-късно, на 41-годишна възраст.
Ръкописът е наследен от Касандра, която го чете и обсъжда с други членове на семейството. Когато и Касандра умира през 1845 г., ръкописът е наследен от Анна Лефрой, която безуспешно се опитва да го завърши. След това е предаден на семейство Лефрой до 1930 г., когато е предаден на Кингс Колидж, Кеймбридж, където племенникът на Анна Август Остин-Лий е бил ректор от 1889 до 1905 г. Друго копие на ръкописа, направено от Касандра Остин, е наследено от брат й Франциск и предавано в семейството му. Сега се намира в музея на Джейн в Чаутън, Хемпшир.
За пръв път „Сандитън“ е забелязана от обществеността през 1871 г. във второто издание на „Memoir of Jane Austen and Other Family Recollections“ – първата биография на Остин, написана от нейния племенник Джеймс Едуард Остин-Лий. Той включва резюме на произведението и някои цитата. След това романът се появява в печат през 1925 г. със заглавието „Fragment of a Novel“. Друго издание също излиза през 1974 г. с въведение от Маргарет Драбъл.
.jpg)
Сюжет, теми и герои
Последното произведение на Остин показва, че болестта й не е повлияла на умствените й способности и че творческата муза не я е изоставила. То съдържа същия хумор, остроумие, сатира и брилянтно развитие на персонажите като в другите й творби. Както те, така и „Сандитън“ разказва за живота на няколко семейства, но вместо обичайната селска обстановка действието се развива в бързо развиващ се морски курорт на южното крайбрежие. Някои читатели смятат, че въпросният град Сандитън е Уъртинг, където Остин прекарва няколко седмици през лятото и есента на 1805 г.
Места в романите й никога не се основават на реални места, а са компилация от характеристики на редица различни такива. Както тя заявява, намерението на автора е „да създава, а не да възпроизвежда“. Телевизионният сериал, базиран на „Сандитън“, е заснет в северния град Съмърсет Кливдон и на близкия плаж в Бриън.
Главната героиня в романа е Шарлот Хейууд, дъщеря на селски джентълмен от Уилингдън, Съсекс, и цялото действие се разказва през нейните очи. Тя отсяда с г-н Паркър и съпругата му в дома им в Сандитън, който е описан като „ново място за къпане“. Г-н Паркър открива търговските възможности на града и напусна дома си, който от поколения принадлежи на семейството му, и построява къща с изглед към новия курорт – влизайки в партньорство с богатата вдовица лейди Денъм, за да се възползва от разкрилия се потенциал. Превръщането на Сандитън в морски курорт, който е страхотен източник на пари, се превръща в мания за него и той не говори за нищо друго.
В края на 18 век ваканциите по морето стават много популярни заради вярата в лечебните свойства на морския въздух и вода. Джейн Остин не е единствената разтревожена от въздействието на развиващите се курорти, като Брайтън и Ийстбърн, върху красивото крайбрежие на Англия. Тя изразява тази загриженост в романа.
Скоро след пристигането си в Сандитън, героинята среща някои от местните жители. Сред тях е лейди Денъм, която е описана като „страхотна дама“, но скоро става очевидно, че тя всъщност е подла и неприятна жена. Проницателната Шарлот вижда през маската на лейди Денъм и останалите герои и разбира мотивациите им. Нищо не е както изглежда на повърхността.
Племенникът и племенницата на лейди Денъм, сър Едуард Денъм и сестра му Естер, които следят състоянието на леля си, са следващите представени на Шарлот. Едуард е суетен, досаден и комичен персонаж със съблазнителен чар. Обича да чете сантиментални романи и да цитира известни поети. Въпреки очевидните му недостатъци, Шарлот го намира за приятен. Лейди Денъм бърза да посочи, че племенникът й трябва да се ожени за богата наследница, за да предупреди Шарлот да не си пада по него. Клара Бреретън, която живее с лейди Денъм, е другата й племенница. Тя е красива и сладка, но страда от сериозния недостатък, че е бедна и зависи от леля си.
Шарлот среща още персонажи, но бъдещето на всички тях, както и на нея самата, ще остане завинаги неизвестно. Въпреки че редица автори – като Мари Добс през 70-те години – завършват този недовършен роман, можем само да предполагаме как биха се развили героите и историята, ако Остин доживява, за да го завърши сама.
Какви пречки би трябвало да преодолее Шарлот и кои съперници би трябвало да пребори? Дали Едуард Денъм щеше да се оженил за красивата, но обедняла Клара Бреретън, против волята на леля си и по този начин да се раздели с възможността да наследи нейното богатство? Дали г-н Паркър щеше да успее в мечтата си да превърне Сандитън в процъфтяващ и доходоносен морски курорт, или той и лейди Денъм щяха да загубят парите, които инвестират в своето спекулативно начинание? Никога няма да разберем.
Едно нещо, в което можем да сме сигурни обаче, е, че ако Джейн Остин беше завършила, преработила и полирала „Сандитън“ до обичайните си високи стандарти, това щеше да добави към нейния статут на писател и да донесе много удоволствие на поколения читатели.
