Произходът на Робин Худ, който не винаги е взимал от богатите, за да дава на бедните
Според една от по-новите теории, подкрепена от мнозина историци, е фермер от 13 век на име Робърт Годберд, който не е точно захаросания, благороден човек от филмите. Престъпленията около Нотингамшир и близките графства, в които той и неговата група хайдути са обвинени, са кражби, палежи, нападения на духовници и убийства. Историята им обаче бавно се променя с времето, за да отговаря на все по-езическа аудитория, в сравнение със средновековно население, което е свикнало с насилие и намира дейностите на Годберг за изцяло нормални.
Крал Ричард Лъвското сърце венчае Робин и Мериан
Фермерът и другарите му все пак се противопоставят на един тиранин, който държи с желязна хватка обширните горски райони на Нотингамшир. Крал Джон налага Закона за горите, който дава на кралския двор изключителен достъп до огромни участъци от ловни полета и ги затваря за обикновените хора. По този начин, морално погледнато, действията на Годберг са оправдани от въпросните обикновени хора като необходими за благото и свободата на всички тях.
Има редица други свидетелства за герои близки до Робин Худ с подобни имена и животи, които живеят в период от около 150 години, когато се смята, че той е живял. Най-ранният е Робърт Ход от Сайрънсестър, крепостен селянин, който живее в дома на абат в Глостършир. Той убива един сановник в началото на 13 век, след което бяга със съучастниците си, но впоследствие е заловен. Четирима други Робърт-Ходи живеят през 1265 г. и участват в битката при Ившам по времето на крал Хенри. Всеки от тях става беглец и престъпник по различни причини, включително грабеж и нахлуване в абатство в Йоркшир, което може да обясни как образът на монахът Тък в крайна сметка се появява в по-късните приказки и филми. По-късно двама Робин-Ходовци изникват съответно като стрелец в гарнизон на остров Уайт и като човек, затворен за влизане в Кралската гора и лов на елени през 1354 г. Името Робърт е често срещано по това време, а фамилията Ход вероятно идва от старата английска дума за покривало за глава.
С множеството подобни герои, които съществуват по времето, когато се появява легендата за Робин Худ, не е изненадващо, че историците имат проблеми да посочат истинския. Най-ранните легенди за Робин Худ дори не разказват за неговите подвизи: те не споменават проблемите на времето, каузата му или периода, в които е активен, а само че е злосторник, който живее в и около Шерууд или Барнсдейл. Освен това има и многобройни разкази за хора от 13 и 14 век, които сменят имената си на Робин Худ или на Малкия Джон, което предполага, че историята е постигнала известна популярност дори тогава, въпреки че приемането на името на някой популярен герой – измислен или реален – е често срещано сред престъпниците по това време.
Този Робин Худ няма съпруга или семейство, няма земя и със сигурност няма титла. Не е посочена причина за престъпленията му, а неговите характеристиките вероятно са извлечени от редица реални престъпници по онова време. Един от най-показателните аспекти на историите за нео е езикът, на който са написани: до 1362 г., когато Парламентът постановява, че английският трябва да се използва в кралския двор, в страната се говори широко френски – а дори най-ранните истории за Робин са на английски, което помага да се установи периода на произхода им.
До 14 и 15 век приказките за Робин Худ вече имат известна слава, тъй като са разпространяват на традиционните първомайски празници и се записват в пиеси и балади. Пиесите „Робин Худ и Братята“ и „Робин Худ и Потър“ са създадени специално за Първомайските игри през 1560 г. и са базирани на по-ранни балади със същото име. През този период неговата банда мъже започва да се събира от различни места, а Робин е украсен с всякакви детайли и качества. Историите за героя започват да се разпространяват извън графствата на средните земи и в края на 15 век той се споменава в пиеси, написани в Съмърсет и Рединг. Той е добре известен дори на Хенри VIII и неговия кралски двор. Кралят празнува Първи май като влиза в покоите на кралица Екатерина Арагонска заедно със своите благородници, „облечени като Робин Ход и хората му“, според „Хрониката на Хол“ от Едуард Хол, учен от 16 век.
Идеята, че Робин е свален от престола си благородник и че съществува някакъв любовен триъгълник между крал Джон, лейди Мериън и него, продължава да съществува в някои истории и днес. Но с добавянето на любовник и то от благороден произход, Робин Худ от 16 век прави прехода от брутален убиец и крадец към по-морален герой, на когото повечето обществени класове могат да се възхищават и да се припознаят в него, човек със справедлива кауза, изправил се срещу зъл владетел. Статутът му на престъпник е намален само до черта от характера като добавя елемент на драмата към историята, а не определя изцяло.
От 16 век нататък, с появата на печатната машина, историята на Робин става много по-изискана и по-популярна. През следващите няколко века персонажите и историите ще се променят, за да станат все по-интересни и да отговарят на проблемите на следващите поколения. Робин Худ от 18 век, например, се сблъсква с фарсови ситуации – баладите от онова време говорят за поредица от търговци, които надхитряват нещастния мъж, докато Шерифът от Нотингам е единственият, който Робин тормози. Той се облича като монах в „Златната награда на Робин Худ“ и краде от двама свещеници от 500 лири – близо 10 000 британски лири в днешни пари – преди да бъде хванат и да призове мъжете си на помощ със своя рог.
Викторианците, известни с полирането на историята със собствен стил и ценности, също не се притесняват да оставят отпечатък върху Робин Худ. Към средата на 19 век цената и ефективността на печатането на книги вече ги правят достъпни за масите. Американският писател и илюстратор Хауърд Пайл взема традиционната народна приказка за Робин Худ и я адаптира към версията, която собствените му деца му разказват като я разбива в серия разкази, наречена „Веселите приключения на Робин Худ“, които стават изключително популярни. Неговият герой е морален филантроп, който ще създаде герой на народа, който взима от богатите и дава на бедните.
Когато се появи авторът Терънс Ханбъри Уайт, историята за Робин Худ вече е сред най-известните в света. Уайт прави крачка напред и вкарва Робин Худ и неговите Весели мъже в романа си „Мечът в камъка“, който ще се превърне във филм на Дисни четвърт век по-късно.
Късният 20 век и развитието на невероятния феномен, който е киното, носят със себе си множество адаптации, повечето от които не са далечни дори на версиите от 16 век. Филмът на Шон Конъри и Одри Хепбърн „Робин и Мариан“ показва голяма част от романтиката в легендата, но и за първи път поставя крал Ричард като не толкова доброжелателен герой. Телевизионният сериал „Робин от Шерууд“ добавя мюсюлмански персонаж под формата на Насир Сарацинът.
