Няколко исторически метода за откриване на бременност
Пшеница и ечемик
Един от най-ранните, ако не и най-ранният домашен тест за бременност идва от Древен Египет. През 1350 г. пр. н. е. на потенциално бременните жени е било препоръчано да уринират върху семена от пшеница и ечемик в продължение на няколко дни; ако пшеницата покълне, значи ще имат момиче, а ако ечемикът покълне – момче. Ако нито едно от двете не покълне, те съответно не са бременни. Най-интересното на този тест е, че той наистина работи (в известна степен): През 1963 г. той е симулиран в лаборатория и учените установяват, че в 70 % от случаите урината на бременните кара семената на покълнат, докато урината на небременните не го прави.
Лук
Макар древните египтяни да са били горе-долу прави за теста с пшеницата и ечемика, изглежда, че те заедно с древните гърци са имали малко клети познания по анатомия. Както египетските медицински папируси, така и Хипократ, възхваляван като баща на медицината, предлагат на жена, който подозира, че може да е бременна, да постави лук или друг силно миришещ зеленчук във влагалището си за една нощ. Ако на следващата сутрин дъхът ѝ мирише на заленчука, тя не е бременна. Тази дълбокомислена метода се основава на идеята, че ако утробата е празна, миризмата на лук ще стигне нагоре до устата като през въздушен тунел. Ако имаме бременност, утробата ще е затворена и дъхът няма да мирише…
Ключалка
От „Евангелията на жените“ (Les Evangiles des Quenouilles) – сборник с женски медицински предания, написан в края на 15 век: „Приятелки мои, ако искате да разберете дали една жена е бременна, трябва да я помолите да се изпишка в умивалник и след това да поставите в него ключалка или катинар, но по-добре е да използвате ключалка – оставете тази ключалка в умивалника с урината за 3 или 4 часа. След това изхвърлете урината и извадете ключалката. Ако видите отпечатък от ключалката върху умивалника, бъдете сигурни, че жената е бременна. Ако няма отпечатък, не е бременна.“
Уринарни пророци
Колкото странен да е тестът с ключалката, той все пак отбелязва, че нещо в урината на бременната се различава от урината на небременната – факт, признат и от европейските „уринарни пророци“ от 16 век. Те твърдят, че могат да определят дали даден човек чака дете или не по цвета и характеристиките на урината му. Някои от тях я смесват с вино и наблюдават какво ще стане – тест, който може и да е имал известен успех, като се има предвид, че алкохолът може да реагира на протеините в урината на бременните. Разбира се, тези пишман пророци не ограничават гадаенето си само до бременни хора; те могат също така, пак изследвайки урината, да разберат дали притежателят ѝ страда от някакво заболяване.
„Очите, Чико, те никога не лъжат.“
Жак Гилемо, лекар от 16 в., твърди, че по очите на жената може да се разбере дали е бременна. Гилемо, автор на влиятелен трактат по офталмология, твърди, че още през втория месец „бременната жена вече има хлътнали очи с малки зеници, увиснали клепачи и подути малки вени в ъгъла на окото“. Това вероятно не е вярно, но той е прав за едно нещо: очите могат да се променят по време на бременността, което се отразява на зрението. Ето защо не е добра идея да си купувате нови контактни лещи или очила с рецепта по време на бременност.
Знакът на Чадуик
В началото на бременността, приблизително 6 до 8 седмици, шийката на матката, срамните устни и влагалището могат да придобият тъмно синкав или лилаво-червен оттенък, което се дължи на увеличения приток на кръв в областта. Този признак на бременността е забелязан за първи път през 1836 г. от френски лекар, но по-късно става известен като Знакът на Чадуик, по името на Джеймс Рийд Чадуик (на главната снимка горе), акушер-гинеколог от Масачузетс, който разказва за него на среща на Американското гинекологично дружество през 1886 г.
Тестът на жабата
В края на 40-те години на 20 век учените са установяват, че когато урина на бременна жена се инжектира в жива жаба, нещастното животно ще произведе яйца в рамките на 24 часа. Жабата обаче обикновено доживява до следващия ден – и вероятно до нов тест.
