Музикални хроники: Когато две момчета се срещнаха случайно на гарата и създадоха Rolling Stones

Историята на една от най-великите рок групи на всички времена започнала в Дартфорд, Англия, през октомври 1961 г.

Тогава на гарата в града се срещнали двама студенти, които били израснали в Дартфорд и се познавали от училище, но били изгубили връзка.

Единият се казвал Майкъл Филип Джагър и се бил запътил към Лондонския икономически университет, а другият, Кийт Ричардс, отивал към арт колежа в Сидкъп. Двамата стари приятели се заприказвали, най-вече за плочите с блус и R&B записи, които Мик носел под ръка.

Ако не се беше случила тази съдбоносна среща, нямаше да ги има и неповторимите Rolling Stones, неувяхващите легенди, които никога не ни оставят безразлични с музиката си вече в седмо различно десетилетие. Нямаше да го има и едно от най-знаковите партньорства между китарист и певец, които някога ще видим.

Мик Джагър и Кийт Ричардс вече били направили първите си стъпки в музиката, когато ги обединило увлечението им по актуалното звучене отвъд Океана. Под своите влияния и използвайки подражателския си талант, Джагър вече бил попил певческия маниер на американските блусари, но и развивал собствен стил при интерпретирането им.

А Ричардс, който бил от музикално семейство и като ученик пеел в църковен хор, напредвал бързо с китарата. Двамата осъзнали, че имат общ приятел в лицето на Дик Тейлър, който преди бил в една банда с Джагър, а между уроците в Сидкъп свирел с Ричардс.

Не след дълго тримата вече се събирали редовно да слушат музика и да развиват собствените си многообещаващи таланти. Заедно с още двама приятели сформирали Little Boy Blue and the Blue Boys.

През април 1962 Джагър и Ричардс отишли да слушат групата Blues Incorporated в лондонски клуб. Барабанистът на блусарите Чарли Уотс правел впечатление със сигурното си свирене и джаз влиянията си, но двамата били поразени най-вече от китариста Брайън Джоунс – който тогава свирел под името Елмо Люис, избрано заради любимия му блус изпълнител Елмор Джеймс.

Също като Джеймс, Брайън Джоунс се специализирал в магията на слайд китарата – метода на свирене чрез приплъзване по струните на специална приставка за един от пръстите. 19-годишните Джагър и Ричардс били впечатлени и започнали да свирят с Blues Incorporated, но Джоунс искал да развива свое собствено звучене и ги придърпал в новооснованата си банда.

Присъединил се и Дик Тейлър, както и намереният чрез обява кийбордист Иън Стюърт. Когато станало ясно, че новата формация ще има възможността да замени Blues Incorporated за участие в лондонския Marquee Club, тя още нямала име. Джоунс обаче го измислил, като се вдъхновил от песен на великия блусар Мъди Уотърс, наречена Rollin’ Stone.

На 12 юли 1962 г. бандата дебютирала с Джагър като фронтмен, Ричардс и Джоунс на китари, Тейлър на бас, Стюърт на кийборд и Мик Ейвъри (по-късно от The Kinks) на барабани.

Трудностите дошли бързо и всеки трябало да направи големия си житейски избор. Макар че Rolling Stones започнали редовно да свирят в Marquee, Джагър, Ричардс и Джоунс живеели в нищета в централния район Челси и разпределяли помежду си остатъка от стипендията на Джагър.

През декември Дик Тейлър хвърлил кърпата и се завърнал в арт колежа да довърши образованието си.

Бил Уайман

Stones се нуждаели от нов басист и изпробвали Бил Уайман от The Cliftons. С няколко години по-голям от останалите и не толкова запознат с техните R&B влияния, Уайман все пак свирел достатъчно качествено, за да получи одобрение. Везните в негова полза наклонил и фактът, че той дал китарните си усилватели на другите от бандата, която имали остра нужда от оборудване.

В началото на 1963 г. още едно парче от пъзела попаднало на мястото си. Чарли Уотс се включил в Rolling Stones, за да осигури така нужното надеждно присъствие на барабаните.

Така била съставена оригиналната шестица, с която Rolling Stones осъществили ранния си пробив – Джагър, Ричардс, Брайън Джоунс, Бил Уайман, Иън Стюарт и Чарли Уотс.

На 14 януари се провело първото им участие в този състав, във Flamingo Club в Сохо. От февруари техният първи промоутър Джорджо Гомелски успял да им уреди редовно присъствие в Crawdaddy Club в Ричмънд и там Stones насъбрали началното си твърдо ядро от последователи – студентите от района се стичали да видят тази енергична рок/блус/R&B формация и нейния шеметен фронтмен.

Местните вестници също проявили интерес, а дори една друга изгряваща група на име The Beatles наминала през клуба, за да види за какво е целият този шум. През април амбициозният 19-годишен промоутър Андрю Луг Олдъм се запознал с новата сензация и видял потенциала в звученето и излъчването на Rolling Stones.

Андрю щял да се превърне в един от най-важните хора за прохождащата група. Той използвал, че Джорджо Гомелски бил извън страната и заедно със своя партньор Ерик Ийстън обвързал Стоунс с мениджърски договор. Не след дълго бандата се обвързала и със звукозаписната компания Decca Records.

Някъде тогава Андрю Луг Олдъм показал предприемчивия си и безжалостен стил на ръководене на процесите и изключил Иън Стюарт от основния състав. Едрият и набит пианист просто не се вписвал в имиджа на останалите и трябвало да се задоволи с ролята на сесиен музикант и тур мениджър. Олдъм не си позволявал компромиси с такива неща и насърчавал останалите петима да си поставят високи цели и да напуснат окончателно дневните си работни места.

На 7 юни 1963 г. излязъл дебютният сингъл на Rolling Stones – кавър на Come On на Чък Бери. Не след дълго се появили техните собствени композиции, възникнали и проблемите с наркотиците и конфликтите с Брайън Джоунс, довели до трудната раздяла с него.

Това обаче било само началото за тази епохална група с невероятно музикално дълголетие. На Rolling Stones им предстояла дълга, сложна и наситена с незабравими мигове музикална история, през която и отношенията между Джагър и Ричардс щели да преминат през куп големи и малки перипетии.

Rolling Stones през 2015

Важното е обаче, че те все още са заедно на сцената дори и на по 76 г. Там е и 78-годишният Чарли Уотс.

Бандата готви следващия си албум и тъкмо излезе с първата си нова песен от 8 г. насам – Living in a Ghost Town. Легендите обещават и щом свърши кризата с коронавируса да осъществят планираното си поредно американско турне. Шоуто няма как да не си заслужава.