shareit

Краткия живот и трагичната смърт на гръндж пионера Андрю Ууд

| от |

Гръндж сцената от 90-те години на миналия век в Сиатъл е малък отрязък от историята на музиката, за който вероятно всички знаем, независимо от възрастта си. Толкова много млади таланти избухват през това време, че е трудно да се проследят всичките. Въпреки това, един млад мъж се откроява в морето на гръндж културата: Андрю Ууд.

Ууд обаче не е известен днес. За съжаление, той почива от свръхдоза хероин на 19 март 1990 г., на 24-годишна възраст. Трагичното събитие се случва само дни преди планираното излизане на първия албум „Apple“ на групата му Mother Love Bone.

Десетилетието едва е започнало от три месеца и вече претърпява една от най-мъчителните си загуби – такава, която щеше да повлияе на цялата останала част от него.

Преждевременната загуба на Андрю Ууд донася толкова много мъка, че приятелите му започват да пишат песни, посвещават албуми и формират цели групи от пепелта му. И когато сред приятелите му са таланти като Крис Корнел (Soundgarden), Джери Кантрел (Alice In Chains), Стоун Госард (Pearl Jam) и Джеф Амънт (Mother Love Bone), тази скръб води до някои от най-запомнящите се музикални произведения от ерата.

Защо Андрю Ууд е роден за сцената

Въпреки че е вярно, че влиянието на Андрю Ууд се усеща надлъж и нашир в музикалната индустрия, мнозина не знаят много за него освен името му – или това на групата Mother Love Bone. Но освен вокалист, той също свири на пиано, бас и китара.

Създава първата си група през 1980 г. на 14 години с по-големия си брат Кевин. След присъединяването на барабаниста Ригън Хагар, те се кръщават ​​Malfunkshun, издават демота и обикалят около мястото, където са израснали в Беймбридж, Вашингтон.

Музите на Ууд са глем изпълнители от 70-те като KISS, Елтън Джон, Дейвид Боуи и Queen. Той носи тези влияния със себе си, докато изобретява своята собствена марка постпънк глем рок, инжектиран със странни интроспективни текстове и светска чувствителност.

Той също така пренася от своите идоли идеята за постоянно оспорване на традиционната мъжественост по приумерите на Боуи или Фреди Меркюри. Така пищният изпълнител често се появява на сцената с рокли или с клоунски грим.

Андрю Ууд изпява всяка една от непознатите си песни като химн и дава на всяко малко клубче изпълнение, достойно за Медисън Скуеър Гардън. Той приема занаята сериозно, но не и живота.

За него Крис Корнел казва, че обича забавленията и винаги се е стремял да кара хората да се усмихват; а продуцентът Крис Ханцсек си спомня колко интензивна личност е бил: „Андрю ми направи впечатление на човек, който търси нещо рядко; той е истински търсач на съкровища. Когато записвахме… и се подготвяхме за вокали, забелязах, че той беше донесъл със себе си три чифта необикновени слънчеви очила и няколко костюма. Казах му: „Записваме само вокали, тук няма публика“, а той сви рамене и ми каза: „Трябва да вляза в образа!“ Беше като да гледаш актьор.“

От Malfunkshun до Mother Love Bone

Силовото трио на Malfunkshun удивява публиката във Вашингтон със своите изпълнени с енергия шоута и уникално звучене. Те са известни и с неочакваните си лудории, като например Андрю да слезе в публиката с баса си или да спре концерта, за да изяде купа мюсли.

„Те са една от най-дивите групи, които някога съм виждал, и имаха нещо наистина мистериозно, бих казал, че беше почти вуду“, спомня си Ханцсек – който дава големия пробив на Malfunkshun, като през 1986 г. ги включва в компилационен албум на местни групи.

Докато Malfunkshun се радват на скромен успех на местно ниво, тяхното глем рок настроение и психеделични, често импровизирани китарни сола не са точно това, което търсят лейбъли като Sub Pop. Грънджът обаче е на път да пробие в мейнстрийма.

Ууд не е по-различен от много артисти от епохата, които се занимават с наркотици, като дори влиза в клиника за рехабилитация през 1985 г. Докато групата продължава да записва демота и да свири в клубове, те в крайна сметка се разпадат през 1988 г.

Има обаче дълъг списък с чакащи артисти, които искат да си партнират с Андрю, и скоро той свири с двама членове на гръндж групата Green River – Стоун Госард и Джеф Амент.

Започват да записват собствени песни и когато Green River се разпада по-късно през 1988 г., се ражда Mother Love Bone. Групата подписва с лейбъла PolyGram и чрез техния дъщерен лейбъл, Stardog, те издават своя EP Shine от 1989 г.

Смъртта на Андрю Ууд на ръба на славата

Mother Love Bone тръгва на турне, докато работят по дебютния си албум Apple. Когато приключват турнетп, Ууд влиза отново в рехабилитационен център, решен да се изчисти за издаването на албума. Той остава там до края на 1989 г., а през 1990 г. групата свири местни концерти, докато чака пускането на Apple.

Въпреки всичките си усилия, в нощта на 16 март 1990 г., докато се скита из Сиатъл, Андрю Ууд взема доза хероин, която се оказва твърде голяма за някой, който е загубил толерантността си. Приятелката му го намерила припаднал на леглото и се обажда на 911.

Ууд прекарва в кома три дни и в понеделник, 19 март, неговото семейство, приятели и колеги от групата са повикани да се сбогуват. Те палят свещи, пускат любимия му албум на Queen, „A Night At The Opera“, и след това спират системата му.

Mother Love Bone също почива в този ден.

Паметта на пионера на грънджа

New York Times нарича Apple „един от първите велики хард-рок записи на 90-те“, а Rolling Stone го приветства като „нищо повече от шедьовър“.

Крис Корнел, който посегна на живота си на 52-годишна възраст, си спомня майсторството на бившия си съквартирант в писането на песни: „Анди беше толкова свободен, че всъщност не редактираше текстовете си. И беше толкова плодотворен, че за времето, което ми отнемаше да напиша две песни, той щеше да напише десет и всичките да са хитове.“

Корнел събира групата Temple of the Dog от останките на Mother Love Bone като отдушник за своите песни, написани в знак на почит към Ууд. Тяхната песен „Hunger Strike“ е първият сингъл от албум, на който гост-вокалиста Еди Ведър записва вокалите си.

Джери Кантрел, китаристът на Alice In Chains, посвещава албума на групата от 1990 г., Facelift, на Ууд. Също така песента на групата Would? от саундтрака към филма „Singles“ от 1992 г. също е ода за покойния музикант.

Почитта към този енигматичен фронтмен, който почива твърде рано, е многобройна и влиятелна сама по себе си. Но кой знае какво влияние можеше да постигне Андрю Ууд върху съвременната музика, ако беше живял през 90-те години на миналия век – и след това…

 
 
Коментарите са изключени за Краткия живот и трагичната смърт на гръндж пионера Андрю Ууд

Повече информация Виж всички