11 исторически значими тоалетни

Тронът на кралицата

Не, Томас Крапър не изобретява тоалетната с казанче. Тази чест се пада на сър Джон Харингтън, който през 1596 г. конструира такова устройство за своята кръстница, кралица Елизабет I. Както разказва легендата, кралицата посещава Харингтън – който бил изгонен от семейния двор заради навика си да разказва рисковани вицове – и забелязава, че той си е построил трон, който се състои от леген с кожена тръба, по която се пуска водата. Тя го пита дали би направил същото и за нея и така втори подобен трон е монтиран в двореца Ричмънд. (Селяните известно време продължавали да използват гърнета, които след това се изпразват от прозорците на улицата долу).

Патентованата тоалетна

Въпреки че тоалетната на кралицата е съвсем функционално изобретение, минават няколкостотин години, преди то да достигне до обикновения дом. През 1775 г. шотландският изобретател Александър Къминг усъвършенства идеята на Харингтън, като въвежда S-образната тръба. Благодарение на нея водата прави един вид тапа след пускането си, което предотвратява издигането на вредни газове от канализацията. Именно Къминг, а не Крапър, прави тоалетните не само приложими, но и поносими.

Маскираната тоалетна

Благоприличието винаги е билo трудно постижима цел, когато става въпрос за тоалетни. Французите обаче твърдят, че са намерили решение около 1750 г., когато измислят огромна дървена седалка. Сгъната, тя приличала на книга, но в разгънато състояние става на кутия, в която се слага нощното гърне.

Разрушената тоалетна

Идеята за платена обществена тоалетна изглежда разумна: да се таксуват дребни пари, когато на гражданите им се наложи да се облекчат. Но депутатката от Калифорнийския щат Марч Фонг Еу я смята за не твърде деликатна форма на сексизъм. Тя твърди, че тъй като мъжете могат да уринират в изправено положение, те могат да го правят безплатно практически навсякъде; жените пък трябва да имат достъп до кабинка, което според Еу е несправедливо. За да затвърди тезата си, през 1969 г. тя взема чук и разбива порцеланова тоалетна на стълбите на Капитолия.

През 1974 г. тогавашният губернатор на Калифорния Роналд Рейгън подписва закон за забрана на платените тоалетни. В национален мащаб обществените настроения срещу таксуването за извършване на основна човешка потребност в крайна сметка водят до спад, а след това и до почти пълен крах на индустрията с платени тоалетни. Пиар акцията е толкова успешна, че помага на Еу да заеме поста на държавен секретар – първата жена на тази длъжност.

Галактическата тоалетна

Астронавтите дълго време се чудят кой е най-практичният начин за задоволяване на тази нужда в космоса – от използването на торбички за еднократна употреба до тоалетни, които раздробяват отпадъците като най-отвратителния блендер на света. Но през 2020 г. НАСА дебютира първата галактическа тоалетна на Международната космическа станция (МКС), която да влиза в употреба на всички астронавти. Наречена „Универсална система за управление на отпадъците“, удобството позволява, казано по-просто и дискретно, на астронавтите от всеки пол да уринират, докато са седнали.

За съжаление обаче, те все още трябва да пият собствената си рециклирана и обработена урина. Или, както НАСА се изразява в съобщение за пресата: „Днешното кафе е утрешното кафе!“

Първата подводна тоалетна

Монитор

През 1998 г. са открити останките на Монитор – кораб от Гражданската война – който има една интересна особеност: тоалетна с казанче. Проектиран от шведския изобретател Джон Ериксон, Монитор е бил кораб с желязна обшивка, използван от Съюза, и е разполагал с нова система за отстраняване на отпадъците, която е действала подобно на торпедна тръба: след като морякът приключва с работата си, отпадъците се затварят под клапан, докато друг клапън се отваря. Така отпадъците се „отмиват“във водата.

Това е първата тоалетна система, която функционира под линията на водата, и, съвсем очаквано, не е била лишена от проблеми: ако човек не внимава, струя морска вода е могла да го изхвърли от седалката.

Интерактивната арт тоалетна

През 2016 г. посетителите на музея „Гугенхайм“ имаха възможност да участват в изложбата „Америка“ на художника Маурицио Кателан – която включва съвсем функционална тоалетна от масивно злато, чиято цел е да се подиграва с излишествата в света на изкуството. За щастие, тя се намира в тоалетната на музея, така че всеки, който иска да си взаимодейства с нея, може да го направи насаме.

Може би познавате Кателан от по-скорошната му творба „Комедиантът“, която представлява банан, залепен с тиксо на стена.

Тоалетните, които спасяват животи

Рядко се случва самолетна катастрофа да завърши благополучно, а още по-рядко да бъде смекчена от преносими тоалетни. Но през 2009 г. става именно това – когато самолет Cessna 182 получава повреда в двигателя малко след излитането си близо до Такома, Вашингтон. Спускайки се от височина 50 метра, пилотът имал щастието да се блъсне в редица преносими тоалетни двор, които по същество смекчили инцидента и пилотът оцелял.

Обществената тоалетна на крал Хенри VIII

Хубаво е било да си крал Хенри VIII, който е имал някой да се грижи за всеки негов каприз. За нуждите си той разполагал с луксозен тапициран стол, покрит с калай и овча кожа, а след това за гърнето отдолу се погрижвал т. нар. „камериер на стола“. Самите слуги на краля обаче са имали по-малко удобства. По негова заповед била построена гигантска тоалетна, която функционирала на две нива и могла да обслужва 28 души едновременно. Макар да имала царствено име – Голямата къща на улекотяването – тези, които били натоварени с почистването на общия кош с нечистотии, понякога срещали куупчини, които стигали над главите им.

Тоалетната на Елвис

Това е може би най-известната тоалетна в попкултурата: На 16 август 1977 г. Елвис Пресли е намерен от приятелката си Джинджър Олдън на пода в банята на втория етаж в имението Грейсленд. Твърди се, че певецът умира поради сърдечно заболяване, предшествано от прекомерна употреба на лекарства, прдписани от лекарите му. Посетителите на Грейсленд обаче не могат да надникнат в тоалетната, която става последната сцена на Краля: тя и прилежащите ѝ стаи са забранени за посещение.

Първата тоалетна по телевизията

Стандартите на телевизионното излъчване и на обществото в средата на XX век не позволяват на телевизията да показва герои, които използват тоалетните. В някои сериали дори персонажите използват обща баня, в която липсва тоалетна.

В един от епизодите на „Leave It to Beaver“ от 1957 г. главният герой – Бобъра – държи домашен любимец алигатор в казанчето на тоалетната, който е бил единственият ѝ компонент, който продуцентите са имали право да покажат. Все пак това е поне първата частично показана тоалетна по телевизията. В епизод на „All in the Family“ от 1971 г. се чува, но не се вижда пускане на водата.