Оребрените плочки и съмнителното им използване

Тактилните настилки на практика са като брайл за пешеходци със затруднено или никакво зрение. Те ги насочват по пешеходни пътеки и им помагат да внимават за препятствия по тротоара като дървета, връзки и алеи за колела, отделения за кофи за боклук…

В повечето случаи тези оребрени плочки си вършат работата идеално, но понякога те са поставени по повече от неподходящ начин, меко казано.

Японците са първите, които прилагат този тип настилка, защото тя е създадена от Сеичи Мияке, японски инженер и изобретател, през 1965. За първи път тя се прилага в град Окаяма през 1967, след което се разпространява постепенно и в други държави.

Някои места като Китай, например, започват да ги ползват, но с променлив успех, както ще видим.

Езикът на плочките е доста прост – тези с дълги ребра означават пътеки, а тези с пъпки означават спирки като пешеходни пътеки или както виждаме горе ситуацията с метрото. В Китай обаче на тези настилки не може да се има никакво доверие, както можете да видите в тези няколко примера:

Без коментар

По света, включително и в България, такива настилки се слагат по всички по-важни пътища. Но често изработката е със съмнителна практическа стойност. Често те са от досадни до направо опасни, също често са използвани и единствено като декоративни, което е извън целта им. Снимките са отново от Китай, но не изглеждат толкова непознати:

Подобни грешки може да са в резултат на (похвалния) опит на Китай бързо да направи градската си среда достъпна. Пекин, например, доста бързо нареди около 1600 километра тактилни плочки и се готви да добави и други елементи със същата цел към инфраструктурата си.

Но все пак – понякога е по-добре да не се прави нищо, отколкото да се направи много добре нещо грешно. И въпреки че грешките в подреждането на плочките може и да не изглеждат толкова чак фатални, техният най-неприятен ефект е, че карат хората да не им вярват.

Ето и няколко съвсем потенциално фатални примера: