Най-големият подземен град в света е бил скривалище за християни

Турският град Мидят има толкова богата история, че на практика е музей на открито. Сега археолозите са намерили там и едно съвсем различно парченце история, скрито под основите му – най-големият подземен град в света.

Според Ancient Origins природозащитниците в Мидят откриват това огромно подземно пространство на абсолютен късмет – докато почистват множеството исторически улици и сгради в града. Те се натъкват на скрит вход на пещера, след което забелязват любопитен проход, който ги отвежда до колосален комплекс, който оставя археолозите в изумление.

С десетки тунели и 49 стаи, открити досега, пространството е наречено Матиате, което означава „град на пещерите“. По време на разкопките археолозите откриват артефакти, които датират от 2 и 3 век от н. е., килери, олтари за поклонение и кладенци. А най-удивителното от всичко е, че историците смятат, че са разкрили само 3% от общата площ на града.

„Докато къщите и сградите отгоре са някъде от 17, 18 и 19 век, отдолу има съвсем различен град“, казва Гани Таркан, директор на музея Мардин и водещ археолог на проекта. „Този град е на 1900 години.“

Мидят, старият град

Мидят се намира в Югоизточна Турция. Той е бил заселен по времето на Асирийската империя, около 900 г. пр. н. е., и е бил управляван от арамейци, персийци, гърци, римляни, византийци и османци.

Според Таркан, новооткритият варовиков град вероятно е останал недокоснат през последните 1900 години. Той вярва, че пространството някога е било жилищни помещения за около 70 000 души.

„Първо е построена като скривалище или зона за бягство“, обяснява Таркан. „Както е известно, християнството не е било официална религия през 2 век и съответно семейства и групи, които го приемат като религия, обикновено се подслоняват в подземни градове, за да избягат от наказанията от Рим.“

„Вероятно подземният град в Мидят е бил едно от жилищните пространства, построени за тази цел“, продължава той. „Това е място, където според нас са живели под земята най-малко 60-70 000 души.“

Лозан Баяр, археолог от Службата за защита и надзор на община Мардин, повтаря обяснението на Таркан. „В периода на ранното християнство Рим е бил под влиянието на езичниците, преди по-късно да признае християнството за официална религия.“ И продължава: „Такива подземни градове са осигурявали сигурност за хората, приели християнството, като те също са отправяли и молитвите си там. Това са били и места за бягство, където хората могат да живеят постоянно – има цистерни, водни кладенци и канализационни системи от този период.“

Таркан и неговите колеги продължават редовно да намират реликви, стенописи и тунели, докато работата им по разкопките тече. Матиате се оказва толкова огромен, че направо може да засрами по-рано открития подземен град Деринкую* в района на Кападокия в Турция. Според ArkeoNews, Деринкую някога е побирал 20 000 души.

Най-малко 40 други подземни града са открити из цялата страна, но нито един не може да се сравни с Матиате. Освен големите разлики в размерите, повечето от тези пещери не са разположени под оживените градове, както е настоящият.

Ако преценката на Таркан, че той и неговите изследователи са разкрили само малка част от Матиате, бъде вярна, остава им още много работа. Той се надява това зашеметяващо откритие в крайна сметка да доведе хора от цял ​​свят да го разгледат и да видят как са живели християните едно време.

Камера в подземния град Деринкую, Кападокия, Турция

* Подземният град в Деринкую е древен многоетажен подземен град в Деринкую в провинция Невшехир, Турция, който се простира на дълбочина от приблизително 85 метра и е достатъчно голям, за да приюти до 20 000 души заедно с техните добитък и хранителни запаси.

Пещерите може да са били построени първоначално в меките вулканични скали в района на Кападокия от фригийците през 8-7 век пр. н. е., според турския отдел по култура. Когато фригийският език изчезва през римско време, заменен със своя близък роднина гръцкия език, жителите, сега вече християни, разширяват своите пещери в дълбоки многоетажни структури и добавят параклиси и гръцки надписи.

Градът в Деринкую е напълно формиран през византийската епоха, когато е бил силно използван за защита от арабите мюсюлмани по време на арабско-византийските войни (780–1180 г. сл. Хр.). Той е бил свързан с други подземни градове чрез километрични тунели. Някои артефакти, открити в тези подземни селища, принадлежат към средновизантийския период, между 5-ти и 10-ти век.

Подземните градове се използват по-късно от местните християни за защита от монголските набези на Тимур през 14-ти век.

След като регионът пада под османците, градовете служат за прикритие на местните жители от турските мюсюлмански владетели.