Как ключът от Бастилията се озовава у Джордж Вашингтон

Президентът Джордж Вашингтон знае как да курира популярни изложби – и то дори само с един експонат. Членове на елита се събират през август 1790 г. на неговия прием в Ню Йорк, където могат да се насладят на една необикновена гледка: метален ключ с тъмен цвят, дължина малко над 17 сантиметра и ширина малко повече от 5 сантиметра. Този ключ някога е заключвал затворниците в прословутия парижки затвор Бастилията.

След това парти на Вашингтон, вестниците в цялата страна отпечатват „точно копие“ на ключа в мрачен силует. Тази „нова“ реликва от Френската революция, изпратена от дългогодишния приятел на Вашингтон, маркиз Дьо Лафайет, скоро се излага и във Филаделфия, висяща на видно място в президентската държавна трапезария (Филаделфия е временна столица до 1800 г.).

За първия американски президент ключът от Бастилията ще стане символ на глобален порив към свобода. Той смята необичайния артефакт за значителен „знак за победата, спечелена от Свободата над чуждия деспотизъм“. Заедно със скица на Бастилията на Етиен-Луи-Дени Катхала, архитектът, който наблюдава окончателното й разрушаване, ключът виси във входа на имението на Вашингтон в Маунт Върнън. Как и защо се озовава в дома на президента, е една увлекателна история.

Имението в Маунт Върнън, със семейство Вашингтон на верандата

На 14 юли 1789 г. протестиращи щурмуват средновековния крепостен затвор, известен като Бастилията. Без храна и вода и с уморени от многократни нападения войници, Бастилията на Луи XVI е явен символ на кралската сила – съответно силно привлекателна за гневна тълпа, въоръжена с барут. От двуетажната си къща Томас Джеферсън от Вирджиния се опитва да осмисли кървавата сага, която се разразява по улиците отдолу.

Той изпраща доклад вкъщи до Джон Джей, секретар по външните работи, 5 дни след падането на Бастилията. От лятото на 1788 г. Джеферсън вярно е изпратил около 20 брифинга до Конгреса, но е получил едва няколко отговора. Той разказва как в любимият му Париж сега се вихри от свобода и ярост. Поглеждайки към тесните улици и квартали, Джеферсън описва кошмарни събития. През деня бунтовниците нападат кралските пазачи с „дъжд от камъни“, докато не ги принуждават да се оттеглят във Версай. След това, пише Джеферсън, протестиращите, снабдени с „оръжия, каквито бяха успели да намерят в магазините и частните домове, и с други средства… обикалят цяла нощ из всички части на града, без абсолютна никаква крайна цел“.

Джеферсън обаче не е наясно как точно пада Бастилията. „Първият момент на ярост“, каза той на Джей, създаде обсада, която нахълта в крепостта, „която никога не е била завземана. Как са се вмъкнали, все още е невъзможно да се установи. Онези, които твърдят, че са участвали в обсадата, разказват толкова много различни истории, че не може да се вярва на никой от тях.“ Историците днес твърдят, че атакуващите са били около 900.

В следващите няколко дни Джеферсън търси отговори. Както мнозина, които искат да оценят какво означава падането на Бастилията за Франция, Томас Джеферсън плаща малка сума, за да застане сред разцепения, изгорял камък на затвора и да разгледа ситуацията. Един месец по-късно той се завръща и дава същата сума на „вдовици на убитите при завземането на Бастилията“.

Поне един от близките приятели на Джеферсън се впуска в тъмната парижка нощ в опит да възстанови реда. Генерал-майор Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие, маркиз Дьо Лафайет, постоянно лице на трапезата на Джеферсън, приема пост като ръководител на Националната гвардия на Париж. Като благодарности той получава с ключа на Бастилията.

Опитвайки се да изпрати ключа и скицата на Бастилия до бившия си генерал в Съединените щати, Лафайет планира да го повери на Томас Пейн. Европа обаче е обзета от политически катаклизми и затова плановете за пътуване на Пейн внезапно се променят. В крайна сметка двата артефакта достигат Маунт Върнън благодарение на усилията на космополитен южнокаролинец: Джон Рътлидж, младши – спътник на Джеферсън и негово протеже.

Генерал-майор Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие, маркиз Дьо Лафайет

Въпреки че изкарва военния си опит в Американската революция и другаде, прогнозите на Лафайет за бъдещето на Франция са в най-добрия случай мътни. Със скицата и ключа той изпраща на Вашингтон и разказ за живота в Париж: „Нашата революция върви толкова добре, колкото може в една нация, която е погълнала свободата си наведнъж и все още прави грешки“, пише Лафайет във Вашингтон на 17 март 1790 г. След което добавя:

„Позволете ми, скъпи генерале, да ви представя снимка на Бастилията, както изглеждаше няколко дни след като аз бях наредил нейното разрушаване с Главната кея на тази крепост на деспотизма – това е почит, която дължа като Син на моя осиновител, като помощник на лагера на моя генерал, като мисионер на свободата на своя патриарх.“