Сред фигурите на XX век има лидери, които не просто управляват държава, а променят самото усещане на народите за тяхното място в света. За милиони араби такъв човек е Гамал Абдел Насър. За едни той остава символ на антиколониалната борба, социалната справедливост и арабското единство.
За други - авторитарен лидер, чиито амбиции надхвърлят възможностите на държавата му и завършват с тежки поражения. Но дори най-яростните му противници трудно могат да отрекат, че именно при Насър Египет окончателно се превръща в политическия и културен център на арабския свят.
Египет преди Насър - монархия под британска сянка
Когато Насър се ражда през 1918 година в Александрия, Египет формално е султанат, а по-късно кралство, но реалната власт до голяма степен остава под контрола на Великобритания. Британците държат ключови позиции около Суецкия канал - жизненоважната артерия между Европа и Азия.
Монархията на крал Фарук I постепенно се превръща в символ на корупция, разточителство и зависимост от външни сили.
В същото време египетското общество е разкъсано от огромни социални неравенства. Малцина земевладелци притежават огромни площи, докато милиони селяни живеят в крайна бедност.
Младият Насър израства именно в тази атмосфера на унижение и национално недоволство. Още като ученик участва в демонстрации срещу британското присъствие. По-късно постъпва във военната академия - един от малкото пътища за социално издигане на хора без аристократичен произход.
Войната в Палестина и раждането на "Свободните офицери"
Ключов момент за формирането на Насър е Арабско-израелската война от 1948 г.. Египетската армия, както и останалите арабски армии, претърпява унизително поражение от новосъздадената държава Израел.
Много млади офицери са убедени, че причината не е липсата на смелост, а корупцията и некомпетентността на управляващия режим. Около Насър постепенно се оформя тайна организация - "Свободните офицери".
На 23 юли 1952 година те извършват почти безкръвен преврат. Крал Фарук е принуден да абдикира и скоро напуска страната. Формално начело застава генерал Мохамед Нагиб, но реалната сила постепенно преминава към Насър.
До 1954 година той окончателно отстранява съперниците си и се превръща в безспорен лидер на Египет.
Насъризмът - арабски национализъм и социална революция
Насър не е комунист, но и не е западен либерал. Той изгражда собствен модел, по-късно наречен "насъризъм". В него се смесват арабски национализъм, антиколониализъм, държавно ръководена икономика, социални реформи и култ към националното достойнство.
Една от първите големи реформи е аграрната. Ограничен е размерът на земята, която един човек може да притежава, а част от нея е раздадена на бедни селяни.
Насър започва масова индустриализация, строеж на фабрики, разширяване на образованието и здравеопазването. За милиони бедни египтяни той се превръща в символ на социално издигане и национална гордост.
Суецката криза - моментът, в който Насър става герой на арабския свят
Истинският възход на Насър идва през 1956 година. Египет планира грандиозния проект за Асуанския язовир, който трябва да укроти Нил, да осигури електричество и да модернизира страната.
Първоначално САЩ и Великобритания обещават финансова помощ, но впоследствие я оттеглят. Насър реагира драматично - национализира Суецкия канал.
Това предизвиква яростна реакция на Великобритания и Франция, които заедно с Израел започват военна операция срещу Египет.
Военно Египет търпи поражения. Политически обаче Насър постигна огромен успех. Под натиска на САЩ и СССР западните сили са принудени да се изтеглят.
За арабския свят това е исторически момент - за пръв път арабски лидер се противопоставя успешно на старите колониални империи. От Мароко до Ирак портретите на Насър се появяват навсякъде.
Обединената арабска република - мечтата за единна арабска държава
Най-смелият проект на Насър е панарабизмът - идеята, че арабите представляват един народ, разделен изкуствено от колониализма.
През 1958 година Египет и Сирия се обединяват в Обединената арабска република. За кратко изглежда, че започва създаването на огромна арабска държава.
По улиците на арабските столици Насър е посрещан почти като месианска фигура. Радио "Гласът на арабите" излъчва неговите речи в целия регион.
Но реалността се оказва по-сложна. Сирийските елити започват да се страхуват от доминацията на Кайро. Египетските чиновници и военни често гледат на Сирия като на периферия.
През 1961 година сирийски офицери извършват преврат и напускат съюза. Това е тежък удар за Насър и за идеята за политическо арабско единство.
Асуанският язовир - символ на модерния Египет
Въпреки политическите сътресения, Насър продължава модернизацията на страната. Най-големият му инфраструктурен проект остава Асуанският язовир.
След отказа на Запада да го финансира, помощ идва от СССР. Проектът се превръща не само в инженерно чудо, но и в символ на новия Египет.
Язовирът регулира наводненията на Нил, осигурява електроенергия и позволява разширяване на напояването. Това стимулира индустриализацията и модернизацията на страната.
Но проектът има и тежка цена. Хиляди нубийци са преселени. Част от историческите паметници на древен Египет са застрашени, което налага международна спасителна операция, включително преместването на храмовете в Абу Симбел.
Първоначално Гамал Абдел Насър не възнамерява да превръща Египет в съветски сателит. В ранните години след революцията той се опитва да води балансирана политика между Изтока и Запада.
Насър търси финансиране, технологии и международна подкрепа както от САЩ, така и от Великобритания, без да влиза формално в съветския лагер.
Западът обаче гледа с подозрение на младия египетски лидер. Отказът му да се присъедини към прозападни военни съюзи в Близкия изток, антиколониалната му реторика и подкрепата му за арабските националистически движения постепенно влошават отношенията с Лондон и Вашингтон.
Ключов момент става отказът на САЩ и Великобритания да финансират Асуанския язовир. Това решение фактически тласка Насър към СССР. Москва вижда исторически шанс да пробие в арабския свят и бързо предлага кредити, инженери, оръжия и политическа подкрепа.
Така Египет постепенно се превръща в най-важния съветски партньор в арабския свят. Съветски специалисти участват в строителството на Асуанския язовир, а египетската армия започва масово да се въоръжава със съветска техника - танкове, самолети и системи за противовъздушна отбрана.
Завоят към СССР и мястото на Насър в социалистическия свят
Влиянието на Насър върху социалистическия блок е по-голямо, отколкото често се предполага. Макар да не е комунист и да не превръща Египет в държава от Източния блок, той се превръща в символ на антиимпериализма и деколонизацията - теми, които СССР активно използва в глобалното си противопоставяне със Запада.
В страните от социалистическия лагер Насър често е представян като прогресивен лидер, борец срещу колониализма и приятел на социалистическите държави. В България, Полша, Чехословакия и останалите държави от Източния блок египетската революция е описвана като част от световния процес на освобождение от западното господство.
Насър обаче внимателно пази независимостта си. Той не допуска създаване на силна местна комунистическа партия, а египетските комунисти често са подложени на репресии. За него национализмът остава по-важен от марксизма.
Именно това прави фигурата му толкова специфична в епохата на Студената война. Той не е съветски лидер, но и не е западен съюзник. Насър се опитва да изгради трети път - свят на независими държави, които отказват да бъдат напълно подчинени на която и да е свръхсила.
Тази политика по-късно се превръща и в една от основите на Движението на необвързаните държави, в което Насър играе важна роля заедно с Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру.
Поражението през 1967 година
Най-тежкият удар за Насър идва с Шестдневната война.
След ескалация на напрежението Египет, Сирия и Йордания влизат във война с Израел. Резултатът е катастрофален за арабските държави. Египет губи Синайския полуостров, а голяма част от авиацията му е унищожена още в първите часове.
За милиони араби това е шок. Митът за непобедимия Насър рухва.
Той подава оставка по телевизията, но огромни демонстрации в Кайро и други градове настояват да остане на власт. Насър се връща, макар вече да е ясно, че ерата на революционния оптимизъм приключва.
Последните години и смъртта
След 1967 година Насър се опитва да възстанови армията и авторитета на Египет. Започва т.нар. "война на изтощение" срещу Израел по Суецкия канал.
След поражението през 1967 година зависимостта на Египет от съветска военна помощ става още по-силна. СССР започва масирани доставки на техника и изпраща военни съветници, а Египет окончателно се утвърждава като основна съветска опора в арабския свят до смъртта на Насър..
Здравето му прогресивно се влошава. На 28 септември 1970 година той умира от сърдечен удар едва на 52 години.
Погребението му се превръща в една от най-големите масови прояви на скръб в историята на Близкия изток. Милиони хора излизат по улиците на Кайро.
Наследството на Насър
Насър оставя след себе си противоречиво наследство.
От една страна той превръща Египет в регионална сила, създава усещане за арабско достойнство, ускорява модернизацията, разширява образованието и дава социална мобилност на бедните слоеве.
От друга страна изгражда авторитарна система, потиска опозицията, концентрира прекалено много власт в държавата и въвлича страната в скъпи конфликти. Освен това не успява да реализира мечтата за арабско единство.
Но дори десетилетия след смъртта му образът му остава жив. Малко арабски лидери са оставили толкова дълбока емоционална следа.
Преди Насър Египет е важна държава. След Насър той се превръща в символичния център на арабския свят - политически, културен и идеологически. И макар мечтата за единен арабски свят да се разпада, именно той дава на милиони араби усещането, че могат да бъдат не обект на чужда политика, а самостоятелна историческа сила.
