След края на Втората световна война съюзниците се надпреварват да привлекат на своя страна учените, движещи технологичното развитие на Третия райх.
СССР и САЩ прибират хиляди германски учени. Един от тях е Вернер фон Браун, човекът, който ще помогне на НАСА да кацне на Луната през 1969 г.
Вернер фон Браун е роден на 23 март 1912 г. във Вирзиц (Виржиск), днешна Полша. Вернер фон Браун произлиза от заможно аристократично семейство.
Майка му насърчава любопитството му, като му дава телескоп след конфирмацията му в лутеранската църква. През 1920 г. семейството му се мести в седалището на правителството, Берлин.
Като младеж той се влюбва във възможностите за космически изследвания. Той чете трудовете на Херман Оберт, чиято книга от 1923 г. "Ракетата в междупланетното пространство" го подтиква да овладее висшата математика и тригонометрията, за да може да разбере физиката на ракетостроенето.
В юношеските си години фон Браун проявява силен интерес към космическите полети и през 1928 г. се включва в Германското дружество за космически пътувания.
През 1932 г. завършва Техническия институт с бакалавърска степен по машиностроене и постъпва в Берлинския университет. Към есента на същата година. ракетното общество изпитва сериозни финансови затруднения. По това време капитан Валтер Р. Дорнбергер отговаря за изследванията и разработките на ракети с твърдо гориво в отдела за въоръжение на 100 000-членните въоръжени сили на Германия, Райхсвера.
Той разпознава военния потенциал на ракетите с течно гориво и възможностите на Браун. Дорнбергер урежда изследователска субсидия от отдела си за фон Браун, който след това провежда изследвания в малка развойна станция, разположена в съседство със съществуващия изпитателен център за ракети с твърдо гориво на армейския полигон Кумерсдорф край Берлин.
Две години по-късно Браун получава докторска степен по физика от Берлинския университет. Неговата дисертация, която от съображения за военна сигурност носи невзрачното заглавие "За тестовете с горене", съдържа теоретично изследване и развойни експерименти върху ракетни двигатели с тяга от 300 и 660 кг.
До декември 1934 г. групата на Браун, която тогава включва още един инженер и трима механици, успешно изстрелва две ракети, които се издигат вертикално на повече от 2,4 км. Но по това време вече не съществува Германско ракетно дружество.
Ракетните тестове са забранени с указ и единственият начин за подобни изследвания е чрез военните сили.
Тъй като изпитателните полигони близо до Берлин станали твърде малки, в село Пенемюнде в североизточна Германия на Балтийско море е построен голям военен развойно-конструкторски център. Дорнбергер е назначен за военен командир и Браун за технически директор.
Там успешно са тествани ракетни самолети с течно гориво и реактивни самолети. Разработени са също балистичната ракета с голям обсег А-4 и свръхзвуковата зенитна ракета Васерфал. А-4, наречена от Министерството на пропагандата V-2, което означава "Оръжие за отмъщение 2".
V-2 е едно от най-смъртоносни оръжия, създавани през Втората световна война. Ракетата с течно гориво е с дължина 14 метра и тегло 12 800 килограма. Тя лети със скорост над 5600 километра в час и може да носи бойна глава от 900 килограма.
Може да порази цел на 320 километра разстояние. Ракетата причинявал сериозни главоболия на британците по време на войната.
След бомбардировките на Пенемюнде от Кралските военновъздушни сили в нощта на 17 срещу 18 август 1943 г., нацисткото ръководство взема решение да премести производството в ново подземно съоръжение.
Този завод за сглобяване на V-2, наречен Mittelwerk, се намира в Централна Германия, близо до Нордхаузен. Бруталните условия в подземното съоръжение водят до висока смъртност сред работниците.
Към края на 1944 г. за фон Браун става очевидно, че Германия ще бъде победена и окупирана. Той започва да планира следвоенната епоха. Преди съюзниците да превземат ракетния комплекс V-2, фон Браун е изпратен на юг, в Бавария.
Той се предава на американците в Австрийските Алпи, заедно с други ключови ръководители на екипи. В продължение на 15 години след Втората световна война фон Браун работи с американската армия в разработването на управляеми ракети.
През 1952 г. фон Браун се мести в Хънтсвил, Алабама. Той става технически директор (по-късно началник) на програмата за балистични оръжия на американската армия. Под негово ръководство са разработени ракетите Redstone, Jupiter-C, Juno и Pershing.
През 1955 г. ученият получава американско гражданство. През 50-те години на миналия век Браун се превръща в национален и международен фокус за популяризиране на космическите полети.
През 1954 г. секретен проект на армията и флота за изстрелване на спътник на Земята, наречен "Проект Орбитър", е осуетен. Ситуацията се променя с изстрелването на "Спутник 1" от Съветския съюз на 4 октомври 1957 г., последвано от "Спутник 2" на 3 ноември. След като получават разрешение да продължат на 8 ноември, Браун и неговата армейска група изстрелват първия американски спътник, "Експлорър 1", на 31 януари 1958 г.
След като Националната администрация по аеронавтика и изследване на космоса (НАСА) е създадена за осъществяване на космическата програма на САЩ, Браун и неговата организация са прехвърлени от армията към тази агенция. Като директор на Центъра за космически полети "Маршал" на НАСА в Хънтсвил, Браун ръководи разработването на големите космически ракети-носители "Сатурн I", "IB" и "V". Инженерният успех на всяка ракета от класа космически ускорители "Сатурн", която съдържа милиони отделни части, остава безпрецедентен в историята на ракетите. Всяка от тях е изстреляна успешно и навреме и отговаря на изискванията за безопасна работа. Немският учен е в основата и на програмата "Аполо", която успява да прати човек на Луната през 1969 г.
През март 1970 г. фон Браун е преместен в централата на НАСА във Вашингтон, окръг Колумбия, като заместник-администратор по планирането. Той напуска агенцията през 1972 г., за да стане вицепрезидент на Fairchild Industries, Inc., аерокосмическа компания.
През 1975 г. основава Националния космически институт, частна организация, чиято цел е да спечели обществена подкрепа и разбиране за космическите дейности.
В опит да оправдае участието си в разработването на германската ракета V-2, Браун заявява, че патриотичните мотиви са надделели над опасенията му относно моралните последици от политиката на нацията му по времето на Хитлер.
Той изтъква, че научните изследвания, сами по себе си, нямат морални измерения, докато продуктите им не бъдат използвани от по-широкото общество. Вернер фон Браун получава множество награди от правителствени агенции на САЩ и от професионални общества в Съединените щати и други страни.
Той умира от рак на панкреаса на 16 юни 1977 г. на 65-годишна възраст.
