Партенонът е древногръцки храм, разположен на Акропола в Атина, посветен на богинята на мъдростта Атина, която е и покровителка на града.
Построен е между 447 и 432 г. пр.н.е. под ръководството на древногръцкия политик Перикъл. Партенонът е известен със своята изключителна архитектура, проектирана от архитектите Иктин и Каликрат.
Храмът е изграден от пентелийски мрамор, който променя цвета си в зависимост от светлината. Дизайнът му е вдъхновен от основните принципи на гръцкия хуманизъм и съчетава дорийски и йонийски архитектурни елементи, символизиращи както могъществото на Атина, така и нейните разнообразни културни корени.
Партенонът е изграден в средата на пети век пр.н.е., като целта ѝ е да замени по-ранна постройка на същото място, разрушена по време на т.нар. гръко-персийските войни.
Проектът включва изграждането и на Пропилеите (параден вход към свещения комплекс), Ерехтейона - друг храм, посветен на Атина, Посейдон и Ерихтей и още един храм в йонински стил на Атина Нике. Всички тези сгради са част от древния архитектурен комплекс на Акропола.
Партенонът е замислен като главното светилище на богинята Атина, както и като съкровищница на Делоския морски съюз. Той представлява обединение на древногръцки държави и е създаден през 478 г. пр.н.е. под ръководството на Древна Атина.
Работа по Партенона започва през 447 г. пр.н.е. под ръководството на архитектите Иктин и Каликрат, а древногръцкият скулптор Фидий наблюдава художественото изпълнение на проекта. Сградата е завършена през 438 г. пр.н.е., а през същата година в интериора е поставена монументална статуя на Атина. Тя е изработена от Фидий и е изцяло направена от злато и слонова кост.
Макар правоъгълният мраморен Партенон да претърпява значителни повреди през вековете, включително загубата на голяма част от скулптурната украса, основната му конструкция остава запазена и до днес.
Храмът е обграден от колонада с набраздени колони и квадратни капители, издигнати върху тристепенна основа. Постройката включва гладък архитрав (хоризонтална каменна греда, разположена над колоните), фриз с редуващи се триглифи (каменни плочи с вертикални улеи) и метопи (правоъгълни плочи между триглифите), украсени с релефни изображения.
Освен това Партенонът е допълнен с ниски триъгълни фронтони (триъгълни декоративни архитектурни елементи в двата края на покрива) в източната и западната част. Те също са украсени със скулптури.
Вътрешността на сградата от източната и западната страна е оформена с портик от шест колони. Сградата е широка 30,89 метра и дълга 69,54 метра.
Метопите над външната колонада са изваяни във висок релеф и изобразяват митологични битки, препращащи към Гръко-персийските войни, в които гърците в крайна сметка побеждават, макар и понасяйки тежки загуби.
На източните метопи е представена Гигантомахия. В древногръцкия свят това представлява епичната битка между олимпийските боговете и гигантите, родени от Гея. Боговете, водени от Зевс и с участието на Херкулес, побеждават гигантите, като по този начин утвърждават реда над хаоса.
На южните метопи е изобразена Кентавромахията. Това отново е известен сюжет от древногръцката митология, който представлява сражение между лапитите (митично племе) и кентаврите. Битката завършва с победа за лапитите.
На западните метопи се предполага, че е изобразена Амазономахията. Това отново е популярен митологичен сюжет, разказващ за битката между атиняните и амазонките. Обикновено гръцките герои са представени от Тезей или Ахил. Сражението символизира сблъсъка между варварството и цивилизацията.
Скулптурите от северната страна почти изцяло са изгубени, но първоначално изобразяват падането на Троя.
Двата фронтона включват сложни композиции от свободно стоящи скулптури. От източния фронтон са запазени единствено фигури, свързани с раждането на Атина.
Вдясно три женски фигури, вероятно богини, седят заедно, като едната се обляга върху скута на друга.
Западният фронтон представя съревнованието между Атина и морския бог Посейдон за господство над областта около Атина.
В интериора на Партенона е разположен барелеф по горната част на външната стена на вътрешното помещение на древногръцкия храм, който най-вероятно изобразява процесия по време на празника Панатенеи в чест на богинята Атина.
С разпространението на християнството и постепенния упадък на политеистичните вярвания в Източната Римска империя ролята на Партенона започва да се променя.
Около шести век храмът е преобразуван във византийска църква, посветена на Богородица, което води до премахването или повреждането на част от езическите скулптури и декоративни елементи.
Сред тях е и монументалната статуя на богинята Атина, изработена от Фидий, която впоследствие изчезва.
До седми век са извършени и определени конструктивни промени във вътрешността на сградата по време на преобразуването ѝ в християнски храм.
Османците превземат Акропола през 1458 г., а две години по-късно превръщат Партенона в джамия, без значителни промени по структурата, с изключение на издигането на минаре в югозападния ъгъл.
По време на обсадата на Акропола през 1687 г. от венецианците, които воюват срещу османците, барутен склад, разположен в храма, избухва и разрушава централната част на сградата. Впоследствие венецианците неволно повреждат още няколко скулптури при опитите си да ги отнесат като трофеи.
В периода 1801-1803 г. голяма част от останалите скулптури са изнесени с разрешението на османските власти от британския аристократ Томас Брус, лорд Елгин, а през 1816 г. са продадени на Британския музей в Лондон.
Други скулптури от Партенона са изложени в Лувъра в Париж, в Копенхаген и на други места, но голяма част от тях все още се намират в Атина.
Партенонът се утвърждава като един от най-значимите паметници на античната гръцка цивилизация и символ на културното и политическото могъщество на Древна Атина. Освен че впечатлява със своята архитектура и художествена украса, храмът отразява ценностите, религиозните вярвания и стремежа към хармония, характерни за древногръцкото общество.
Въпреки множеството разрушения, преобразувания и исторически събития, през които преминава през вековете, Партенонът остава едно от най-разпознаваемите културни наследства на човечеството и важен символ на европейската цивилизация.
