Картината „Мона Лиза“ защитава правата на жените
Американският математик Уилям Варвъл мисли, че е дешифрирал тайната на „Мона Лиза“ и загадъчната й усмивка – картината защитава равноправието на двата пола в теологията, убеден е той.
В книгата си „Дамата проговори, тайните на „Мона Лиза“ Уилям Варвъл излага теорията си, че картината защитата правото на жените да бъдат свещеници в католическата църква. След като 12 години е изучавал Леонардо да Винчи, аматьорът-изкуствовед твърди, че „Джокондата“ е един вид декларация за правата на жените“. Уилям Варвъл вижда в картината 40 символа от 21 стиха от 14-а глава на Книгата на пророка Захарий в Стария завет. Текстът обявява идването на „Новия Ерусалим“ – символ идеалното общество, в което ще бъдат признати правата на жените, като описва и античния град.
Авторът установява връзки между географските или символични описания в свещения текст и детайлите на картината – път, вода, мост, воал, бродерии, положение на модела. Така зад дясното рамо на Мона Лиза се издига връх Голгота, а в ляво – Маслинената планина. Гънките на дясната ръка напомнят за впряг, който препраща както към религиозни текстове, така и към потиснатото положение на жените. Що се отнася до усмивката, тя означава, „че тя знае тайната на Новия Ерусалим“.
Леонардо да Винчи той определя като човек с леви възгледи. За него идеалното общество „би могло да съществува само ако упражняването на Христовата дейност на земята се признава и за мъжете, и за жените“. От пет века „Мона Лиза“ хипнотизира почитателите на изкуството със загадъчността си. Тайнствени знаци са откривали в очите й, има хипотеза, че това е портрет на мъж, дори на самия Леонардо, японците реконструираха гласа й, а един лекар дори обяви, че моделът е страдал от висок холестерол.
Според френския изкуствовед Лор Фаняр картината не крие нищо. „Това е портрет на буржоазка, каквито е имало много в онази епоха. Разбирането му обаче е може би по-сложно. Леонардо е художник, който влага мисъл в картините си. Той не прави нищо несъзнателно“, каза тя. Що се отнася до оригиналната картина, Уилям Варвъл не я е виждал, защото „в Лувъра има прекалено много хора“.
