Учени, които стоят зад открития като молекулярните механизми на болката, органичните светоизлъчващи диоди и ново квантово състояние на материята са сред вероятните носители на тазгодишните Нобелови награди, предаде Ройтерс.
По традиция преди оповестяването на престижните отличия компанията Томсън Ройтерс представя прогнозите си, изготвени от отдела й за Интелектуална собственост и наука на базата на това колко често публикуваните трудове на даден изследовател се използват като основа на други проучвания и колко често други учени се позовават на тях. От 2002 г. „кристалната топка“ на Томсън Ройтерс е предрекла 35 нобелови лауреати. Сред тях са деветима, спечелили в същата година, в която е направена прогнозата, и 16, удостоени с престижните отличия в рамките на две години.
Според анализаторите на Томсън Ройтерс шанс за Нобелова награда за физиология или медицина има Дейвид Джулиъс от Калифорнийския университет – Сан Франциско, който в края на 90-те години на миналия век открива клетъчния рецептор за молекулата капсаицин в лютите чушки. Ученият установява как под въздействието на капсаицина, както и на топлина, рецепторът се активира и предизвиква болка.
Открития на други трима вероятни носители на приза, сред които Майкъл Уиглър от абораторията „Колд Спринг Харбър“, преобръщат представата, че хората са 99 процента еднакви на ДНК ниво. Шанс най-сетне да получат признание имат и пробиви от ранните дни на молекулярната генетика, и по-специално открития на Джеймс Дарнел и Робърт Рьодер от Рокфелеровия университет и Робърт Тцзян от Калифорнийския университет – Бъркли за това как ДНК се транскрибира в клетките, за да могат да се синтезират протеини.
Потенциален носител на Нобелова награда за физика, която ще бъде обявена на 7 октомври, може да стане Чарлз Кресге от „Сауди Арамко“, който през 1992 г. прави пробив с изобретяването на молекулярните сита. Понастоящем те се използват като индустриални катализатори.
Сред вероятните носители на Нобелова награда за химия, която ще бъде обявена на 8 октомври, Томсън Ройтерс откроява Чинг Танг от Хонконгския университет за наука и технология и Стивън ван Слайк от компания „Kateeva“ за изобретяването на органичните светоизлъчващи диоди, залегнали в смартфоните, таблетите и телевизионните екрани с висока разделителна способност.
С БТА