Световната глобална мрежа празнува своята 25-годишнина

На 12 март светът отбелязва рождения ден на Световната глобална мрежа, съобщава France-Presse. Само преди 25 години това, което беше просто една идея, разработена от неизвестен програмист, днес е световен феномен, променил живота на милиарди хора.

Британецът Тим Бърнърс-Лий работел в лаборатория на ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания, когато изобретил начин за по-лесен достъп до данни от свързани помежду им компютри. Той съобщил за откритието си в статия, публикувана на 12 март 1989 г. Така тази дата се смята за рождена на Световната глобална мрежа.

Идеята обаче била толкова дръзка, че рискът тя никога да не бъде осъществена бил голям. „Тим Бърнърс-Лий се беше появил отникъде, никой не му беше възлагал нищо, свързано с организацията на документите“, разказва Марк Уебър, създател и куратор на програмата за историята на интернет в Музея на компютърната история в Маунтин Вю в Калифорния, „и първоначално колегите му тотално го игнорират“.

В основата си мрежата е софтуер за сърфиране между информациите, които са онлайн. Отличителният му аспект е възможността да кликнеш върху някоя от връзките, за да отвориш папка на компютри, които могат да се намират навсякъде. Бърнърс-Лий в крайна сметка успява да убеди ЦЕРН да възприеме системата му, след като е демонстрирал ефикасността й, компилирайки годишник на лабораторията в един индекс онлайн.

Дори и тогава обаче битката не е спечелена. Американски военни са започнали да разработват идеята да свързват компютрите в мрежа още от 50-те години и през 1969 лансират The Advanced Research Projects Agency Network (ARPANET), предшественик на днешния интернет.

В началото мрежата има съперници, каквито са CompuServe или Minitel, например. Но те са платени, докато системата на Бърнърс-Лий позволява безплатен достъп до съдържания на свързанив мрежа компютри, подчертава Марк Уебър.

Вицепрезидентът Ал Гор изиграва важна роля с решението си министерствата да бъдат свързани в мрежа. Интернет сайтът на Белия Дом се появява през 1994. Впоследствие, когато сървърите са буквално задръстени от информация, се появяват търсачките Google или Yahoo!.

Възможността за свободен достъп до данни в интернет срина традиционните модели на работа в музиката, киното, медиите и още куп други сектори. Важен принцип на интернет е неговият равнопоставен и отворен характер.

„Мрежата обедини интернет, но нищо никога не е окончателно и интернет може отново да бъде фрагментиран“, смята Марк Уебър. „В САЩ големи доставчици на достъп се сдобиха с правото да обработват по преференциален начин някои данни, циркулиращи онлайн. Правителствата се опитват да нарушат правото на защита на личните данни, качени в интернет, други ограничават свободата в мрежата.“

Друг залог е достъпът до мрежата на милиони хора в зараждащите се пазари, което става с помощта на смартфоните.

Защото „мрежата все още е само наполовина изградена. Тя все още не е световна“, припомня Марк Уебър.

Ето и някои от ключовите дати от историята на интернет:

12 март 1989: британският програмист Тим Бърнърс-Лий представя „предложението си за управление на информацията“ в ЦЕРН, Европейската агенция за ядрени проучвания, полагайки основите на интернет.

Компютърните кодове са обявени на следващата година, паралелно с първия браузер, наречен
WorldWideWeb. (wwww.)

1993 екип от университета в Илинойс под ръководството на Марк Андрийсън, разработва Mosaic, браузър с интуитивен интерфейс, помагащ популяризирането на интернет и основа за браузъра Netskape, пуснат на следващата година.

1994: онлайн книжарницата Amazon прави своя дебют. Китай има достъп до мрежата, но филтрира съдържанията. Белият дом пуска интернет сайта си wwww.whitehouse.gov, но някои потребители изписват адреса, завършвайки с .com вместо .gov, и така попадат в порносайт.

1995: първо интернет включване в Африка. Компанията Microsoft започва война на браузърите, лансирайки Internet Explorer, който в крайна сметка убива Netskape. EBay осъществява първите си онлайн търгове. В света има 16 милиона потребители на интернет, или 0,4% от населението.

1996: финландската компания „Nokia“ пуска първия мобилен телефон с възможност за свързване с интернет.

1998: американските власти поверяват световната регулация на имената на домейните (.com, .gov. и т.н.) на базираната в САЩ частна организация Icann. Стартира Google, който ще се превърне в най-голямата онлайн търсачка в света.

2000: вирусът ILOVEYOU заразява милиони компютри, причинявайки загуби в размер на милиарди долари и хвърляйки светлина върху необходимостта от сигурност в мрежата.

2001: популярният сайт за споделяне на музика Napster е закрит от американските правосъдни органи, превръщайки се в символ на дебатите за авторските права в мрежата.

2005: Internet наброява 1 милиард потребители по света.

2007: в Естония са произведени първите парламентарни избори с онлайн гласуване.

2012: социалната мрежа Facebook има над 1 милиард потребители.

2012: спорен договор на ООН за регулиране на телекомуникациите е подписан от 89 държави, но 55 други, между които САЩ и Франция, се противопоставят в името на на свободата в интернет.

2013: 44% от населението в света, или близо 2,7 милиарда души имат връзка с интернет. Китайският изпреварва английския като доминиращ език в мрежата.