Кримската криза разтърсва икономиката

Кризата в Крим би могла да доведе Украйна до държавен банкрут, пише Дойче веле. Тя обаче не засяга сериозно международните пазари и вноса на газ в Европа, твърдят анализаторите. Дали наистина е така?

Неспокойната политическа обстановка на полуостров Крим явно не влияе така драматично на международните пазари, както се предполагаше в началото: след сривовете от понеделник, ситуацията по борсите постепенно се успокоява. Факт е обаче, че Украйна е застрашена от държавен фалит, ако не получи своевременна помощ от международните кретитори.

В понеделник руският индекс RTS падна с 12 процента, достигайки най-ниското си ниво за последните шест години. Силен спад бе отбелязан и другаде: Dow Jones падна с един процент, а европейският индекс EuroStoxx 50 загуби 2,25 процента. Германският индекс DAX също отбеляза понижавене с 3,5 процента. Във вторник обаче пазарите се съвзеха: EuroStoxx 50 и DAX повишиха нивата си още в сутрешната търговия с около един процент. И поевтиняването на руската рубла се забави, след като Централната руска банка повиши водещата лихва от 5,5 на 7 процента. На фона на тези развития засега анализаторите не съзират опасности за световната икономика.

Кримската криза, ЕС и Германия

Що се отнася до вноса на газ, главният икономист на „Комерцбанк“ Йорг Кремер подчертава: „ЕС внася само една пета от природния газ от Русия. Ако Украйна отпадне като транзитна страна, половината от доставките могат да бъдат пренасочени по други газопроводи.“ Според него риск за доставките не съществува. „В миналото Русия винаги стриктно се придържаше към договорите в частния сектор, защото руската икономика също е зависима от износа на газ. От друга страна зависимостта на ЕС от руския газ изключва военната му намеса в конфликта. Западът заплаши Русия с изключване от групата Г-8, но няма да се намеси с военна сила, както не го е правил и в миналото“, казва Йорг Кремер.

Германия внася една трета от необходимите ѝ количества газ от Русия. „Тези количества може да бъдат компенсирани чрез преструктуриране и пренасочване към северноамериканските газови източници“, смята икономистът.

Съвсем друга обаче е картината при германските фирми, които имат филиали в Украйна. Председателят на Източната комисия на германската икономика Райнер Линднер посочва, че в Украйна има 500 германски фирми, сред които са производителят на спортни артикули „Адидас“, както и веригата „Метро“. 6 000 германски фирми пък развиват дейност в Русия. „Естествено, че всички те са загрижени за бъдещето“, казва Линднер и изтъква, че Германия е най-важният търговски партньор на Украйна след Русия.

Болнавата вътрешна икономика

Факт е, че от десетилетия насам украинският търговски баланс куца. Украйна плаща високи цени за газовите доставки от Русия, а същевременно продава доста евтино експортните си продукти като пшеница и стомана.

„ЕС е бил и продължава да бъде партньор при модернизирането на Украйна. Миналата година дори можеше да бъде подписано споразумение за свободна търговия, но не се стигна дотам“, припомня Райнер Линднер. Той изтъква, че евентуален дълготраен конфликт между ЕС и Русия би могъл да даде негативно отражение на цялото инокомическо развитие в източноевропейското пространство. Настоящата девалвация на рублата например оскъпява германския износ за Русия.

Според рейтинговата агенция „Standard and Poor’s“, Украйна е на ръба на държавен банкрут. Социалната система в страната е съсипана. Освен това Киев няма почти никакви резерви за погасяване на вътрешните и външните заеми и затова се нуждае спешно от финансова помощ отвън. Според новия украински финансов министър Юрий Колобов, за периода 2014 – 2015 Украйна има нужда от финансово подпомагане в размер на 25 милиарда евро. „Страната има спешна нужда от свежи пари, баз поставяне на условия за бързи реформи. Без финансовата подкрепа от Запада, Украйна скоро ще фалира“, убеден е Райнер Линднер.

В момента специален екип на МВФ проучва настоящото финансово положение на Украйна. Фондът обаче е задължен да обвързва евентуалните си кредити с изискването за провеждане на реформи.