в. Правда : Евросъюзът готви отровен кредит за Украйна

Любов Люлко, „Правда“

ЕС рапортува, че е готов да предостави на независима Украйна съществена финансова помощ. Уж за да покрие нуждите й от 35 милиарда долара за тази и следващата година. Експертите са убедени, че Евросъюзът усилено ще лансира своя кредит – тук са заложени на карта геополитически амбиции. Каква ще е обаче равносметката за Киев?

Икономическото положение в Украйна вещае крах. Новите власти заявиха, че хазната е празна, а предстоящите разходи – големи. В срок до юли Украйна ще изплати задължения от 10 милиарда долара и близо 3 милиарда от тях са дългове към Русия (включително към Газпром). До края на 2015 г. Украйна трябва да изплати на външни кредитори 17 милиарда, без да включваме лихвите по дълга; общите финансови потребности на страната за текущата година са най-малко 25 милиарда долара според икономисти от Международния финансов институт (МФИ), пише Блумбърг.

Щом „хазната е празна“, а Русия е замразила неизпратените още 12 милиарда финансова помощ, Украйна трябва да взема заеми, и то спешно. Безперспективно е обаче да търси частни кредитори с оглед бюджетния дефицит от 8 на сто (ЕС изисква членките да не надхвърлят 3 процента), нарастващата доходност по държавни облигации (ще се плащат по-големи лихви), петмесечната вече икономическа рецесия и бягството на капитали (само заради преки тегления през двата месеца, докато траеше Майданът, сметките изтъняха с 3,1 милиарда долара).

„Ако бягството на капитали продължи със същата скорост, крах може да последва още през март“, предупреждава МФИ. Затова Украйна ще получи средства назаем само по политически мотиви, далеч по-малко от исканото и при сурови условия. „Международните донори няма да предприемат мащабен спасителен план, какъвто желае сега Украйна, заради едно слабо, неколегиално правителство“, заявява пред Блумбърг Лилит Геворгян, старши икономист на компанията Ай Ейч Ес Глобал инсайт в Лондон.

Политическите условия включват подписване на договор за асоцииране с ЕС и легитимизация на правителството. Страните вече се разбраха за това и договорът вероятно ще бъде подписан след президентските избори в Украйна на 25 май. Икономическите условия изискват да бъде намален бюджетният дефицит (това означава девалвация на гривната, свиване на пенсиите, помощите и заплатите в бюджетния сектор, вдигане на пенсионната възраст, спиране на субсидиите за въглищната промишленост и други губещи производства), да се либерализират цените на природния газ (сиреч той да поскъпне), съдържат и други непопулярни мерки.

Подпомагането на Украйна ще има отрицателни последици и за самия Евросъюз – много икономики от общността са в бедствено положение. Помощта за държава, все още „чужда“ на ЕС, може да се изтълкува в страните членки като разточителство и политиканство. Това ще засили позициите на националистите в предстоящите избори за Европарламент, насрочени също като украинските на 25 май.

Десният националистически блок (Марин Льо Пен, Вилдерс), поставящ под съмнение нуждата от ЕС, бездруго събира вече, скромно пресметнато, 25 до 28 процента, а покрай украинските събития може и доста да разшири представителството си в Европарламента.

„Всякакви големи програми на ЕС ще бъдат критикувани от националистите в страните членки и ще гарантират на партиите им шанс да печелят точки – коментира за „Правда“ Андрей Кортунов, генерален директор на неправителствения Руски съвет по международните въпроси. – Положението в някои страни е катастрофално, безработицата достига 50 на сто сред младежта. Ще има гледни точки като тази: „Защо ли подпомагаме Украйна, която сама се е докарала дотам. И защо трябва да финансираме толкова мащабна програма, макар да разбераме, че Украйна няма да стане членка на ЕС“. Според мен отпускането на тези средства може да повлияе на изборния резултат.“

Има и други съображения по повод „спасителния“ план за Украйна, какъвто всъщност няма – засега има само еуфорични емоции след победата над Русия. „Не си представям как ще се изнамерят парите толкова бързо. При това украинската икономика засега изобщо няма как да ги насочи във вярното русло. Това е олигархична икономика, в нея няма никаква отчетност – ЕС просто няма и представа какво ще стане с парите“, заяви пред „Правда“ Александър Рар, директор на Германско-руския форум. Според експерта европолитиците, раздаващи обещания днес, „говорят от името на ЕС до юни т. г., а след изборите ще има нова комисия“.

„Тези комисари – вече пътници, разсъждават от гледна точка на геополитиката: как да не изгубят Украйна за втори път, да помогнат на кабинета да се затвърди, да поемат изцяло контрола над ситуацията. Лидерите на отделните държави обаче говорят за подпомагане на Украйна далеч по-предпазливо. И ако попитаме г-жа Меркел или г-н Оланд, те биха казали: ще дадем пари, но не от ЕС, а от хазната на МВФ, където са събрани американски, японски, китайски, руски, европейски, събрани са международни пари.“ И въпросът ще трябва да се реши колегиално от МВФ, смята Рар.

„Според мен, ако ЕС реши да го направи (да отпусне помощ), ще го направи; друг въпрос е как Украйна ще използва парите – каза пред „Правда“ Виктор Успаских, литовски бизнесмен и политик, лидер на Партията на труда, представляващ страната си в Европарламента. – Естествено там половината пари сигурно ще се използват неправилно, значи 25-те милиарда няма да решат кой знае колко неща. В една толкова голяма страна бързо ще бъдат „изядени“. Дори в Литва, за която се отпускат годишно към 2 милиарда долара – а тя практически е 15 пъти по-малка от Украйна, парите бързо се харчат, без да се види скоро някакъв ефект. Тази помощ няма да спаси Украйна, тя има нужда от около 200 милиарда или от добър мениджърски, управленски екип, за да използва парите ефективно, икономично.“

„Ситуацията в ЕС наистина е много сложна и общността още не е излязла от кризата, при все че има признаци на оживление. Дълговата криза в Испания, Италия, гърция продължава, а заплашва и Франция с нейния дълг от два трилиона – изтъкна пред „Правда“ политологът проф. Петко Ганчев, председател на Геополитическия център Евразия-София. – Ситуацията не е твърде оптимистична и в много страни от бившата Източна Европа, включително България. Безработицата е твърде висока, беднотията – ужасна“.

„Мисля, че в тази геополитическа игра ЕС не гледа своя интерес, а под натиска на САЩ жертва своите страни и народи, само и само да привлече Украйна на своя страна. Украйна е много важно звено от геополитическата стратегия на САЩ, предвиждаща настъпление към Русия, в перспектива и към Китай“, добави експертът. Според Петко Ганчев „обещания ще се тиражират“, но постепенно ще бъдат поставяни искания да се внесе яснота в ситуацията и десните националисти да бъдат изолирани от властта.

„ЕС е натрупал огромен опит в това да отпуска на свои членки помощ така, че тези страни да не видят нищо от нея – каза пред „Правда“ сръбският икономист Бранко Павлович. – В случая с Гърция само формално ставаше дума да се подпомогне самата Гърция; всъщност средствата се изпращаха в банки със собственици юридически лица от Германия и Франция. За Румъния пък например бяха отпуснати 8 милиарда евро, но Румъния все не може да изпълни условията, за да изразходва тези средства; затова реално успя да използва само 1 милиард евро.

Трето, успее ли една държава получател наистина да вземе пари от ЕС, впоследствие трябва да върне 85 на сто от средствата на юридически лица от страните, участвали в отпускането им. Всъщност предоставянето на средства от Евросъюза е в най-добрия случай начин да се прикрие финансиране на икономиките в страни от първия ешелон и никога не води до развитие на икономиките в страните, за които се отпуска „помощта“. Нещо повече, икономиката на тези последните отслабва, а дълговете им само нарастват.“