В Западна Украйна го почитат като герой, а в Източна го презират като бандит и фашист. Революционните промени подновиха дебата за Степан Бандера, който си остава една от най-оспорваните фигури в историята на страната, разказва Дойче веле.
Любимият герой на германците в Украйна се казва Виталий Кличко. За тях той е олицетворение на суровата, пряка демокрация. Преди всичко обаче, той потвърждава едно предположение: че който се изправи срещу русофилските управници в Киев, е чиста проба демократ. Германските представи за демокрацията в Украйна са, така да се каже, географски – иронизира „Зюддойче Цайтунг“. Предполага се, че демократите са в западната част на страната – в регионите с полско-католически отпечатък и минала принадлежност към Австроунгарската монархия – например в региона около град Лвов. Докато рускоезичният изток на Украйна е смятан за русофилски. Такъв е имиджът му и в самата Русия. Любимият герой на противниците на режима в Украйна обаче не се казва Виталий Кличко. Тази роля е била и си остава запазена за Степан Бандера. Той отдавна не е сред живите, а което е по-важното – той не е бил демократ, коментира „Зюддойче цайтунг“.
Бандера е роден през 1909 година в семейството на католически свещеник в галицийското село Старий Угринив, тогава в състава на Австроунгарската империя. През 1959 година той е убит в Мюнхен, където живее от 1946 година под името Попел. Агент на КГБ го отравя с цианкалий. През целия си живот Бандера се бори за независима Украйна, а главните му врагове са Полша и Съветският съюз. Като студент в Лвов той се записва в Организацията на украинските националисти /ОУН/, борещи се срещу полския гнет над украинците. През 30-те години организацията е особено активна – ликвидира украински студенти и преподаватели, които не споделят националистическите й възгледи, организират хайки срещу евреи и комунисти, залагат бомби в редакциите на вестници.
Герой или престъпник?
КГБ си поставя за цел да ликвидира Бандера главно поради това, че по време на Втората световна война той колаборира с нацистите. Когато Хитлеровата армия напада Съветския съюз през 1941 година, Бандера я посреща с плакати, на които пише „Добре дошли“ и „Хайл Хитлер, Хайл Бандера“. Хитлер за всеки случай праща харизматичния Степан Бандера в концентрационен лагер, където обаче се отнасят към него по-специално – има право на собствено помещение и не е принуден да търпи лишения. През 1944 излиза отново на свобода и се бие с немско оръжие срещу Червената армия.
В днешна Украйна Бандера е особено тачен от крайнодесните националисти, които се включиха активно в антиправителствените протести. „Зюддойче цайтунг“ припомня, че на негово име са кръстени десетки улици, в западните райони на страната са изградени негови паметници, а през 2010 година тогавашният прозападен президент Виктор Юшченко посмъртно му присъди почетната титла „Герой на Украйна“. Срещу това тогава протестираха полският президент Лех Качински, Съветът на Европа и центърът „Симон Визентал“, а руският президент Владимир Путин със злорадство отбеляза, че Юшченко се е изплюл в лицето на своите западни спонсори. Почетната титла на Бандера му беше отнета от следващия президент на страната – Виктор Янукович.
В Източна Украйна Степан Бандера е смятан за помощник на нацистите, а всички негови привърженици и последователи са наричани фашисти. Бандера е една от най-противоречивите фигури в историята на Украйна. В източните райони той е смятан за бандит, а в западните – за национален герой, пише по темата „Франкфуртер рундшау“. По времето на комунизма беше забранено да се споменава даже името му и чак след падането на Желязната завеса в Украйна започна активно търсене на национална идентичност с помощта на фигури като тази на Степан Бандера. Неговото кредо „свобода или смърт“ намери широк отзвук най-вече сред младите украински националисти.
Разкъсаната Украйна
Наскоро казаците от Луханск, Източна Украйна, написаха отворено писмо до руския президент Владимир Путин с молба да не ги оставя в ръцете на Запада. В хода на революционните промени в страната се чуват различни идеи: едни пледират за откъсването на Източна Украйна, други настояват за насилствено русифициране на западните райони на страната. При това се забравя, че последният велик империалист в Кремъл, Йосиф Сталин, навремето е опитал да направи точно обратното – да украинизира Източна Украйна, припомня „Зюддойче цайтунг“.
Наскоро по темата се изказа и руският политически клоун Владимир Жириновски, който призова украниците повече да не бъдат смятани за „братски народ“: „Те са наши врагове. Всички онези славяни – българи, сърби и западни украинци, които заедно с фашистка Германия тъпкаха нашата земя, нима можем да ги наричаме „братя“? За какво са ни? Отдавна да са се споминали, ако не ги бяхме подкрепяли“, заяви Жириновски.