Раздвижване в Кипър

Кипър е разделен вече от четири десетилетия. Отношенията между северната и южната част на острова никога не са били лесни, напоследък контактите бяха едва ли не замразени. Сега обаче позициите като че ли се сближават, пише Дойче веле.

Първата срещу между Никос Анастасиадис и Дервиш Ероглу няма да остане последна. Президентът на Република Кипър и лидерът на кипърските турци успяха сега да сложат край на продължилото близо две години прекъсване на контактите. Този резултат беше постигнат най-вече благодарение на съдействието на Обединените нации, под чиято егида се проведе срещата. ООН представи на двете страни декларация за продължаване на прекъснатите през 2012 г. мирни преговори, която получи одобрението им. В декларацията се изясняват най-важните точки от конфликта: единството и единното гражданство, приложението на европейското право, но и на правата на кипърските турци. Според становището на Анастасидис, както и на Ероглу, документът на ООН определя рамката за преговори, но не представлява окончателен план за разрешаването на конфликта. Въпреки това лидерът на кипърските турци изрази оптимизъм и заяви, че в следващите три до пет месеца може да се постигне споразумение, което след това да бъде подложено на референдум от населението в двете части на острова.

От ООН настояваха за подновяване на преговорите още от началото на 2013 г., когато консервативният Анастасиадис бе избран за президент. Но той си имаше други грижи – с разработването на пакет от спасителни мерки за застрашената от фалит държава. Ето защо Анастасиадис помоли за отсрочка на преговорите за обединението, за които едва сега като че ли е настъпил подходящият момент. Така поне смята представителят на управляващата партия Михалис Софоклеус: „Винаги сме имали четири изисквания, които сега вече са изпълнени: Турция да бъде включена пряко в преговорите, да се разработят мерки за създаване на взаимно доверие, да се въведе европейското право и да се гарантира суверенитета на единен Кипър“.

Правителствената криза е неизбежна

Пробивът бе почти постигнат още през 2004 г., когато трябваше да се гласува за мирния план, предложен от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. Консерваторите, които тогава бяха в опозиция, приветстваха опита за посредничество. Но президентът на островната република и лидер на центристката Демократическа партия ДИКО Тасос Пападопулос призова кипърските гърци да гласуват на предвидения референдум против мирния план, което те и направиха.

По ирония на съдбата днес именно Демократическата партия е партньор в управлението на консервативния президент Анастасиадис. Но надеждата, че тя ще окаже подкрепа и по кипърския въпрос, не се оправда. Миналия декември за председател на партията бе избран хардлайнерът Николас Пападопулос, син на бившия президент и продължител на неговата политика. Едва заел поста, той отправи остра критика срещу Анастасиадис – заради готовността му да приеме обща декларация с Ероглу: „Тази декларация е особено опасна за нас, апелираме към президента да не я подписва“, заяви говорителката на партията Кристиана Еротокриту. По информация на кипърската телевизия, представителите на ДИКО междувременно даже обмислят в най-скоро време да напуснат коалицията.

Михалис Софоклеус смята, че критиката от страна на коалиционните партньори е неуместна: „Пападопулос твърди, че ще загубим суверенитета си – дори само защото за бъдещите преговорни резултати ще се гласува на отделни референдуми. Ако логиката му беше вярна, щяхме да сме загубили суверенитета си още през 2004 г.“.

Ролята на американската дипломация

През последните месеци САЩ предприеха значителни дипломатически усилия за събирането на двете кипърски народностни групи на масата на преговорите. По време на мюнхенската конференция по сигурността американският външен министър Джон Кери потвърди, че правителството му работи за намирането на решение за кипърския въпрос. Няколко дни по-късно на посещение в Гърция и Кипър пристигна помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд.

Гръцките коментатори са на мнение, че Вашингтон се е активизирал покрай неотдавнашните сведения за големи залежи от нефт и газ в Средиземно море. „Англичаните, които навремето играеха водеща роля по кипърския въпрос, отдавна се оттеглиха, докато американците след четири десетилетия изведнъж решиха да се намесят и да работят за намирането на решение“, писа в атинския вестник „Та неа“ политическият анализатор Димитрис Митропулос. „Засиленият ангажимент на САЩ произтича от енергийните им интереси и дефинира Кипър като важен елемент в триъгълника Израел-Турция-Иран“, смята още коментаторът.

Това, че европейците блестят с отсъствието си, засега не се потвърждава от Никозия. Точно обратното: в следващите дни Европа ще се включи много активно, заяви консервативният политик Михалис Софоклеус. По сведения на кипърските медии през следващите дни на посещение на острова се очакват председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле.