Проваленият план на Путин

Олимпиадата в Сочи трябваше да представи новия образ на Русия. Поне такъв бе планът на Путин. Вместо да подобрят имиджа на страната обаче, игрите извадиха на преден план нейните проблеми. Коментар на Инго Мантойфел от Дойче веле.

През 2003 година известната американска актриса и певица Барбара Стрейзънд заведе дело срещу един фотограф, тъй като искаше да предотврати публикуването на снимка на къщата ѝ в Калифорния. С действията си обаче тя постигна точно обратния ефект. Въпросната снимка бе разпространена от всички медии. Оттогава насам пиар експертите и журналистите говорят за т.нар. Стрейзънд ефект: когато опит за прикриване или отстраняване на определена информация постигне обратния ефект и съответното съдържание се разпространи навсякъде. Ето, че сега подобен ефект постигна и руският президент – малко преди началото на Зимните олимпийски игри в Сочи.

Путиновата Олимпиада

Когато преди почти десет години Владимир Путин се застъпи с всички сили за домакинството на Олимпиадата в Сочи, той имаше ясна цел: да покаже на света, че близо 20 години след разпадането на СССР новата Русия под негово ръководство е модерна и напредничава държава.

Още по време на планирането беше ясно, че става дума за мегаломански проект, който ще погълне милиарди. Но какво от това? Та нали Олимпиадата в Сочи трябваше да представи новия образ на модерна Русия! Тя трябваше да се превърне в триумф на Путинова Русия.

Подобно на Барбара Стрейзънд обаче, Путин постигна точно обратния ефект. Вместо хвалебствени химни, срещу страната му се сипят остри международни критики. С наближаването на датата 7 февруари, когато се откриват игрите, тъмните страни на „новата Русия“ изпъкваха все повече на преден план. Милиони вестникарски статии, телевизионни предавания и коментари в онлайн-форумите от цял свят осветлиха и продължават да осветляват проблемите на днешна Русия – корупцията, безобразията на държавните служители, ситуацията с човешките права, съсипването на околната среда, цензурата в медиите, хомофобските закони и несправедливото отношение към трудовите мигранти, етническите конфликти в Северен Кавказ, незавършените спортни съоръжения и т.н. и т.н. Разбира се, медиите публикуваха подобни информации и преди. Само че покрай Олимпиадата в Сочи техният брой нарасна драстично. Сега тези информации стават достояние дори на онези, които не се интересуват от политика. Тези впечатления ще останат дълго в съзнанието на хората, независимо от това как протичат игрите и кои състезатели ще грабнат олимпийските медали.

Мегапроектите винаги са опасни

Няма съмнение, че подобни огромни инфраструктурни проекти винаги са свързани с рискове. Вярно е и друго: че някои от критиките спрямо руснаците са несправедливи. Все пак въпреки оправданите нападки срещу проекта „Сочи“, като цяло Русия се е променила значително след разпадането на Съветския съюз – както в икономическо, така и в техническо отношение. Президентът Путин обаче надали е предвидил, че Олимпиадата ще извади на преден план проблемите на Русия, вместо да подобри имиджа ѝ. По този начин към „Стрейзънд ефект“ вече можем да добавим и „Сочи ефект“.