Украйна: сега накъде?

Хаосът в Украйна не може да продължава до безкрай. Възможностите са две: или режимът да потуши протестите със сила, или опозицията да вземе властта. В първия случай Украйна ще тръгне по стъпките на Беларус, пише Дойче веле. А във втория?

Редица германски медии коментират украинската тема. Дойче веле ни предлага част от коментарите на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и „Хамбургер Абендблат“:

Виталий Кличко, Арсений Яценюк, Олег Тягнибок, както и другите лидери на украинската опозиция най-вероятно не знаят какво би трябвало да се случи в Украйна оттук нататък. Не само те обаче не са наясно: страните-членки и институциите на ЕС може и да изпращат към Украйна емисари и послания, в които призовават двете страни към ненасилие или критикуват руската политика спрямо Украйна, само че те не знаят какво друго биха могли да предприемат, пише Гюнтер Ноненмахер в коментара си, публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. По-нататък в статията четем:

Кличко и другите опозиционни лидери засега отказват да се включат в управлението на страната. Надали и оставката на премиера Азаров ще доведе до някаква промяна в това отношение. Президентът Янукович поне сега заяви, че оттегля законите срещу свободата на демонстрации. Трудно е обаче да се предположи как би изглеждал компромисът между президента и опозицията. Малко вероятно е Янукович да се оттегли сам или да насрочи предсрочни избори. Но тъй като сегашният хаос не може да продължава до безкрай, принципно има само две възможности: масово приложение на сила от страна на режима за потушаване на протестите или пък насилствено завземане на властта от страна на протестиращите. В първия случай картината е пределно ясна: Украйна, тръгваща по пътя, по който Лукашенко в Беларус е поел отдавна, не би могла да бъде партньор в разговорите с ЕС, поради което Брюксел несъмнено ще реши да ѝ наложи санкции.

А ако протестите постигнат успех?

Но какво ще стане, ако протестите срещу Янукович постигнат успех и опозицията действително вземе властта – било то чрез избори, или пък ако досегашният режим се оттегли? Дали при това положение новите управляващи биха се задоволили със сключването на споразумение за асоцииране с ЕС по най-бързия начин, или пък – в знак на отплата за тяхната смелост и като защита от могъщия съсед на изток – ще поискат веднага да кандидатстват за членство в Общността? Каква ли би била в такъв случай реакцията на ЕС? И каква би могла да бъде реакцията на Русия? Все пак най-напред трябва да бъде потърсен отговор на следния въпрос: Как ще се развият нещата в самата Украйна?

Най-вероятно опозицията, която сега е сплотена от враждебното си отношение към Янукович, ще се разпадне отново на формации с различни позиции. Да не говорим за възможните лични противоречия, каквито избухнаха навремето между героите на „Оранжевата революция“ Юлия Тимошенко и Виктор Юшченко. Но дори и да е единно, евентуалното ново правителство в Киев не би могло да постигне икономически чудеса – просто няма как да се пребори срещу властта на олигарсите и техните мафиотски връзки. Писателят Андрей Курков дори се опасява, че Украйна би могла да се разпадне, като източната и южната част на страната биха могли да се превърнат в руски протекторат.

Европейският съюз трудно би могъл да повлияе на всички тези заплахи и възможни посоки на развитие: това не би станало нито чрез засилване на икономическата помощ, нито чрез отправянето на предупреждения и заплахи. Иначе казано: ускореното сближаване на Украйна към ЕС би било свързано със сериозни рискове, дори ако се игнорира напълно напрежението с Русия, което би могло да се породи.

В своето тежко геополитическо положение между Изтока и Запада, което разделя и населението, Украйна трябва да намери собствения си път към Европа. Въпросът е дали Русия и след Путин ще продължи да следва (съкровената си) цел да възстанови старата съветска зона на влияние с помощта на евроазиатския икономически съюз, пише Гюнтер Ноненмахер във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Украйна се нуждае и от ЕС, и от Русия

Според Кристиан Унгер от „Хамбургер Абендблат“, пътят на Украйна към постигането на стабилност – вероятно при едно демократично управление – няма да функционира само с ЕС или само с Русия. Бъдеща Украйна има нужда както от Русия, така и от ЕС. Само че дипломатическите отношения между Брюксел и Москва са достигнали най-ниската си точка. Двете страни биха могли съвместно да потърсят решение за Украйна, но за момента те са част от конфликта.

Вината за това носи не само царистки управляващият Владимир Путин. Европа бе изпаднала в заблуждението, че Русия ще иска все повече да се сближава зъс Запада. Но Русия пое по друг път, а Брюксел не реагира. Нещо повече – ЕС прояви дори известна арогантност, очаквайки, че държави като Украйна или Армения ще се хвърлят в обятията ѝ. А те не го направиха. Армения се присъедини към руския митнически съюз, Украйна пък е на кръстопът. Едно обаче е ясно отдавна: без Русия ситуацията в страната ще остане нестабилна – мощта на украинските олигарси, приближени до Русия, е твърде голяма.

Точно затова диалогът между ЕС и Москва придобива още по-голяма важност. Ако Европа би имала влияние върху политиката на Путин, двете страни биха могли заедно да намерят решението за Украйна. Но Русия не проявява интерес. А ЕС няма влияние, заключава Кристиан Унгер от „Хамбургер Абендблат“.