Един странен британски закон
По времето на Блеър във Великобритания бяха приети „Правила срещу асоциално поведение“. От тази разпоредба са произтичали какви ли не куриози. Сега правителството иска да затегне още повече дисциплината на гражданите, разказва Дойче веле.
Гръмките ругатни са забранени! И съвсем не само те. 30 години след излизането на романа „1984“ на Джеймс Оруел, описващ как държавата си гарантира послушанието на гражданите, в британския парламент се обсъжда закон, който трябва да сложи край на „асоциалното поведение“ сред хората в страната.
Името на новия закон гласи „Injunction to Prevent Nuisance or Annoyance“ (Разпоредби за предотвратяването на смущения или скандали). Той представлява затягане на регламента, въведен още при управлението на Тони Блеър през 1998 и наречен „Правила срещу асоциално поведение“. Съгласно тези правила, обект на санкции могат да станат както просията, така и слушането на силна музика, продължителното натискане на клаксона, пиенето на обществено място, изхвърлянето на боклук на улицата и т.н.
Куриоз след куриоз
Куриозите, произтичащи от разпоредбата, нямат край. Дори и децата трябва да се подчиняват на правилата и да бъдат по-дисциплинирани. В Мидълсбро например на едно десетгодишно момче било забранено да хвърля предмети по земята и „да заплашва“ продавачите. На един тийнейджър пък, който бил разкрит, че пуши марихуана, му било забранено в продължение на шест години да споменава думата „трева“. В Шотландия пък забранили на един мъж да пляска с ръце и „да гледа лошо“. А един млад жител на Уелс вече можел да ползва само задната врата на дома си, тъй като на минаване през предната многократно се бил изказал цинично за един от съседите.
Някои нарушения на обществения ред обаче водят и до доста по-сериозни санкции. В началото на януари миналата година мъж от Блекбърн бил задържан за цели 18 месеца заради това, че посетил тоалетната на един мол – нещо, което му било забранено съгласно „Правилата срещу асоциално поведение“. „Злоупотребата“ била установена благодарение на една от милионните камери, инсталирани междувременно от британската държава за контрол на нейните граждани.
Сега – с обсъждания нов закон – правителството на Дейвид Камерън възнамерява да затегне контрола още повече. Новите мерки ще важат дори и в случая, когато „определено поведение е насочено към смущаването или скандализирането на някоя личност“, т.е. по този начин досегашната дефиниция за асоциално поведение се разширява и вече обхваща не само тези, които с поведението си представляват опасност за обществото.
Отпорът на лордовете
Критиката към новите планове на правителството е неочаквано сдържана. Повечето вестници и телевизии не са развълнувани от темата. Думата взимат предимно малки общности, които се чувстват застрашени: религиозни дружества, които държат на свободата на изказ на своите улични проповедници, или пък критици на капитализма, които настояват да могат да продължат да демонстрират мирно пред банки, вериги за бързо хранене или други обекти.
В крайна сметка най-съществените опасения се чуха не от другаде, а от Горната камара на британския парламент, наричана Камара на лордовете. Оттам бе казано, че със затягането на регламента „ще се загуби естественият обществен живот, който дължи многообразието си на изключенията от правилата и на непредсказуемото“. Според безпартийния лорд Диър, който обобщи съображенията на много от членовете на Горната камара, законът е насочен не на последно място срещу мирните демонстранти, уличните музиканти и продавачи, проповедниците, както и срещу по-шумните деца. „Лично аз може да продължа да се дразня от хората, които се блъскат по автобусните спирки, от тези, които се трупат да пушат пред офисите, или от протестиращите пред парламента или пред моя банков филиал. От нито едно от тези явления обаче не произтича опасност и те не бива да се наказват. Великобритания е гъстонаселен остров и ние трябва да сме склонни на известна толерантност и търпимост“, каза той.
Други представители на Горната камара остро разкритикуваха закона като посегателство срещу свободата на гражданите. Сред малкото защитници на спорния документ бе консерваторът лорд Фокс. Неговото поведение обаче не бе случайно – очаква се скоро да го изберат за министър на правосъдието.
В крайна сметка Горната камара отхвърли проектозакона с доста голямо мнозинство, 306 срещу 187, и призова правителството да нанесе известни промени в проектозакона. В тази връзка сега се разработват нови формулировки. За премиера отпорът на лордовете определено представлява политическо поражение. Или най-малкото – нарушаване на спокойствието му.
