Консерваторите избират между по-, по-, най- за ЕП

Мария Стоянова, анализатор, дългогодишен кореспондент в Централна и Западна Европа, агенция Фокус

Европейските избори вече навлизат във фаза на нагорящаване, въпреки че, според нашите стандарти, има още доста време до 25 май. Двама водещи политици от Стария континент обявиха готовност да оглавят листата на консерваторите.

Първи Жан-Клод Юнкер, който в продължение на 20 години беше премиер на Люксембург и се утвърди като принципен, но и безкомпромисен шеф на еврогрупата /обединението на страните, които ползват единната европейска валута/, заяви още преди Коледа готовност да води листата на предстоящия вот. Във вторник тази седмица се предложи и Мишел Барние, Еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите.

Европейската народна партия /ЕНП/, в която офциално членуват и българските формации ГЕРБ, ДСБ, СДС, ДП, БЗНС-НС, съставя най-силната група в Европейския парламент. В началото на март в Дъблин ЕНП на конгрес официално ще избере своя кандидат. Борба за първото място не е желателна. Водачът на листата трябва да е приемлив най-вече за консерваторите-премиери Дейвид Камерън /Великобритания/, Мариано Рахой /Испания/ и Фредерик Райнфелд /Швеция/ с посредничеството на новия председател на ЕНП французинът Жозеф Дол.

Последната дума обаче ще има германският канцлер Ангела Меркел. За нея на първо място е важно консерваторите да извадят силни кандидатури за националните си листи. За своята, тя се е спряла на млад и симпатичен водач – бившият премиер на Долна Саксония Дейвид Макалистър. Той освен германско има и британско гражданство, което го прави най-точният човек за Европейския парламент.

И ако вътре в Германия Меркел вече е взела решение, то за ЕНП въпросът все още е открит. Консерваторите търсят фигура, която не само да конкурира Мартин Шулц, водач на социалистите, но и да се противопостави на антиевропейските сили. Целта е търсеният сега топ-кандидат след изборите да заеме поста на председател на Европейската комисия или да оглави Европейския съвет.

За Юнкер и Меркел отдавна се знае, че нямат топъл контакт по между си. От по-близкото обкръжение на канцлера се чува, че «той излючително й лази по нервите». Бившият люксембургски премиер обаче има много привърженици, както в Германия, така и в Европа. Критици също. Един от тях е Йерун Дийселблум, холандски финансов министър и наследник на Юнкер като шеф на еврозоната. В едно тв-предаване неотдавна Дийселблум изложи предшественика си с разкритието: «Той беше тежък пушач и пияч.» Публиката в студиото реагира със смях, а Юнкер после се обясняваше, че няма проблем с алкохола.

С големи шансове за водачество на листата са и консерваторите-премиери от Полша и Ирландия. Първият, Доналд Туск, отдавна е заявил съгласието си пред Ангела Меркел да се впусне в голямото състезание. В негова полза говори фактът, че на високия пост ще олицетворява успешната интеграция на източната част на Европа. Освен това той е първият преизбран премиер в страна от бившия соц-лагер. Към това се прибавят и отличните икономически показатели на държавата му. Неговият минус обаче е липсата му на чар и излъчване. Ирландецът Енда Кени е известен като човек, който не се плаши от трудности. Негова е заслугата, че странатата му първа излезе от тежката евро-криза. Затова кандидатурата му може да се разглежда като сигнал за оттласкване от проблемите.
Консерваторите имат да избор между по-, по- и най-.