Как за малко баркодът да бъде кръгъл
Малко са обектите в света, които са по-разпознаваеми от баркода – в края на краищата тези чертички са навсякъде около нас. Повече от 6 милиарда баркода се сканират всеки ден. Те са се превърнали в толкова общоприета част от ежедневието ни, че е трудно да си представим как биха могли да изглеждат по различен начин.
През цялата си кариера Джордан Фрит, преподавател по медийни науки, изследва различни технологии, но едва когато започва да пише книгата си за културната история на баркода, осъзнава как дори най-обикновените предмети в живота ни изглеждат по този начин заради решения, които в повечето случаи са забравени за историята. Когато започва да се рови из архива на историята на баркодовете в университета „Стоуни Брук“, осъзнава колко близо сме били до свят, в който сканираме кодове с формата на мишена или слънце.
* * *
Историята започва през 1949 г., когато Джоузеф Уудланд и Бърнард Силвър подават патент за първия баркод. Този патент описва основната структура на ползване на двойки линии за представяне на числа, която все още се използва в технологията повече от 70 години по-късно.
Техният патент обаче не включва никакво изображение, което повечето хора днес биха разпознали като баркод. Всъщност първият баркод изобщо не е имал вертикални линии. Вместо това той използва поредица от концентрични кръгове във формата на мишена.
Първоначално Уудланд и Силвър изпитват затруднения да привлекат компании, които да се заинтересуват от тяхното изобретение. Но нещата започват да се променя през 1960 г., когато инженерът и физик Теодор Х. Майман конструира първия работещ лазер, който дава възможност за бързо декодиране на линиите.
Kartrak код
Не след дълго, през 1967 г., железопътната индустрия въвежда Kartrak, която е първата официална система за баркод в света. Баркодовете Kartrak са разработени за автоматично идентифициране на железопътни вагони, които преминават покрай скенери, но при тях е използван дизайн от линии в различни цветове, който прилича повече на произведение на модерното изкуство, отколкото на нещо практично.
Но тази система изпитва трудности още от самото начало – защото не е толкова точна, колкото хората се надяваха – и спря да се използва през 70-те години на миналия век. Така, въпреки че е първият баркод, официално приет от дадена индустрия, многоцветният му дизайн вече е само бележка под линия в историята.
Приблизително по същото време в хранително-вкусовата промишленост започва верига от събития, които в крайна сметка довеждат до появата на познатата ни черна решетка. В края на 60-те години на миналия век различни магазини започват пилотни проекти за баркод, в които се използват много различни видове символи.
Един от тях е с формата на мишена и към онзи момент е собственост на RCA (aмериканска компания за електроника), тъй като тя бе закупила патентните права. Но други магазини използват символи, разработени от други компании. Например компания на име Carecogn разработва слънцевиден код, а Litton – код с формата на ветрило. Скоро обаче хранителната индустрия осъзнава, че този период на експериментиране не може да продължава повече.
Баркодовете можеха да работят като начин за автоматизиране на инвентаризацията и касовите операции само ако всички в хранително-вкусовия бранш се съгласят да използват един и същ символ. В противен случай системата ще бъде прекалено сложна и скъпа. Затова през 1971 г. се сформира комитет, натоварен със задачата да разработи стандарт за данни за цялата промишленост и да избере символ, който магазините да приемат.
Разработеният от комитета стандарт за данни – Универсален продуктов код – е проектиран да работи с различни видове символи. Той все още се използва 50 години по-късно.
След това комитетът трябва да избере символа. Те искат предложения от различни компании и след това избират седем варианта. В този момент започна истинската драма.
Представеният от RCA проект е първият лидер сред седемте финалисти. В крайна сметка баркодът мишена е оригиналният символ от патента, а RCA е мощна компания, която е инвестирала значителни ресурси в разработването на технологията. Основният конкурент е символът на IBM, изобретен в началото на 70-те години на миналия век от Джордж Лори.
Между март 1971 г. и март 1973 г. комитетът прави обстойни тестове на седемте финалисти, изслушва презентациите на всяка компания и се среща многократно, за да обсъди пътя напред. По време на целия процес RCA и IBM остават лидери, а по ирония на съдбата Джоузеф Уудланд – „бащата на баркода“ и изобретател на символа мишена – се застъпва за символа на IBM пред собственото си изобретение.
Осъзнавайки, че техният дизайн може да не бъде избран, RCA започва да оказва натиск върху комитета и заплашва да се оттегли от индустрията за баркодове, ако техният не бъде избран за стандартен.
Крайният срок, в който комисията трябва да избере, е март 1973 г., а нещата са на косъм. На последното си заседание комитетът избира символа на IBM въпреки опасенията, че, както казва историкът Стивън Браун, „като е избрал квадратния вместо кръглия, комитетът може би е забавил драстично темпото на изпълнение“ поради натиска на RCA.
Така символът на IBM се превръща в стандарт, а първият баркод на универсалния продуктов код е сканиран в магазин за хранителни стоки в Троя, Охайо, на 26 юни 1974 г. Днес баркодовете, които сканирате в магазина, са по същество същите, които някой би сканирал през 70-те години на миналия век.
Въз основа на записките от заседанията на комитета, членовете му смятат, че вършат важна работа. Но дори в най-смелите си мечти не са могли да си представят колко значимо се оказва решението им.
Избраният от тях дизайн се превръща в един от най-емблематичните образи на капитализма, вдъхновява архитекти за проекти на сгради, символизира антиутопичния конформизъм в научната фантастика, става популярна татуировка и дори вдъхновява онлайн общности от фенове.
Но дизайнът, който промени света, беше изключително близо до това да остане забравен в историята…
