Защо е толкова трудно свидетелите да идентифицират успешно престъпниците

Всички сме виждали познатата до болка сцена по филмите и телевизията: заподозрените се нареждат в редица пред еднопосочно стъкло, а от другата страна свидетел на престъплението ги разглежда и казва кой, ако въобще някой, от тях е злосторника.

Но какво се случва, ако човекът просто не е сигурен?

Въпреки че показанията на очевидците могат да бъдат ключови за органите на реда, понякога свидетелят може да избере грешното лице – с което да предизвикат неописуеми последици за него. Поради големия залог учените спешно трябва да се опитат да разберат кои фактори могат да затруднят свидетеля да извърши положителна – и правилна – идентификация.

„Разполагаме с ясна информация – от проекта „Невинност“ в САЩ и други случаи по света – че от хората, които са били осъдени и впоследствие са се оказали невинни, приблизително 70% са били вкарани в затвора, поне отчасти, поради погрешно разпознаване“, обяснява в изявление ръководителят на изследването Томас Найман, доцент в Нюйоркския университет в Шанхай.

Предишни изследвания са се фокусирали върху това как полицията най-добре да провежда огледите, за да даде на свидетеля възможно най-голям шанс да разпознае правилно извършителя, но проучването на Найман се връща малко по-назад и разглежда ефекта на различни променливи в момента, в който свидетелят наблюдава заподозрените.

„Нито едно по-ранно изследване не е обръщало внимание на комбинирания ефект на увеличеното разстояние, намаленото осветление и подобни върху точността на разпознаване на очевидци, използвайки живи хора“, казва Найман пред PsyPost.

Екипът набира 1325 участници по време на посещения в научния център Heureka във Финландия, които наблюдават хора, представени им като престъпници, от различни разстояния и при различни условия на осветление. „Престъпниците“ също така прикриват лицата си по различни начини – като например носят качулка или слънчеви очила. След 20 секунди наблюдение доброволците са помолени да разпознаят своя „престъпник“ от 8 души.

Както се обяснява в изявлението, броят на участниците прави това едно от най-мащабните проучвания, провеждани някога на живо. Въпреки че то е замислено като игра, за да привлече за участие възможно най-широк кръг от хора, екипът се е опитал по възможно най-добрия начин да пресъздаде реален сценарий с очевидец на престъпление.

„Голяма част от проекта беше свързана с това, какви са условията в реалния живот. Какво всъщност правят престъпниците?“, казва Найман. „Ако осветлението е по-лошо, може да решите, че сега е оптималният момент да излезете и да извършите престъпление, защото никой няма да ви види.“

Резултатите показват, че факторът, който оказва най-голямо влияние, е разстоянието – много по-трудно е да се направи положителна идентификация, когато „престъпникът“ е бил наблюдаван от най-далечното разстояние от 20 метра. Слънчевите очила също затруднявали свидетелите при идентифицирането на заподозрения, но изненадващо, използването на качулка, за да скрият лицето си, не води до голяма разлика.

Без маскиране на лицето свидетелите могат да идентифицират заподозрян, наблюдаван от разстояние 5 метра, с 69% точност, а на 20 метра – само със 17%. При носене на слънчеви очила на дневна светлина точността от 5 метра спада до 32%. При носене на слънчеви очила в полумрак точността на 5 метра е приблизително същата – 33%, но на 20 метра тя спада до едва 8%.

Въпреки че не е точно копие реалната ситуация – от една страна, свидетелите са знаели, че ще бъдат помолени да идентифицират заподозрения по-късно, което рядко се случва на практика – проучването повдига някои важни въпроси, които изследователите трябва да проучат допълнително.

„Едно от нещата, които бих искал да видя, е систематично изследване на това колко често тези фактори (напр. увеличено разстояние, намалено осветление, различно прикриване на лицето) присъстват в реални криминални събития“, казва Найман пред PsyPost.

Обобщавайки констатациите в изявлението, Найман заключава: „Ако можете да изключите ненадеждните разпознавания, това би означавало, че по-малко невинни хора ще влязат в затвора. А това е целта на целия проект: да се опитаме да защитим точно тях.“