Защо имаме вежди

При хората веждите изпълняват няколко ключови функции. Първо, те помагат потта да не се стича в очите ни и да не замъглява зрението ни.

Второ, което е и по-интригуващо – те са важно средство за невербална комуникация. На пръв поглед тази комуникация може да изглежда проста и примитивна, но ако се задълбочим малко в темата за изразителните способности на веждите, можем да открием някои доста интересни прозрения за човешкото поведение и еволюция.

Изненадата, флиртът, гневът, тъгата, недоверието, объркването, съчувствието и много други емоции могат бързо да бъдат изразени чрез различни трептения и гънки във космичките над очите ни.

Може би най-честият израз е повдигането на веждата, което най-често означава изненада. Това се дължи на факта, че в момент на шок очите ни се отварят широко в опит да възприемат възможно повече от заобикалящата ни среда, което води до повдигане на веждите. Хората могат лесно да доловят този сигнал у другите, което ни позволява да преценим вътрешното емоционално състояние на тези около нас.

По същия начин веждите се повдигат и когато сме заинтересовани, подчертавайки как очите ни са широко отворени за всичко, което се намира пред нас. Ето защо вдигаме вежди, когато флиртуваме или сме увличени в разговор.

Повечето от тези лицеви изражения са подсъзнателни и има доказателства, че са универсални за различни култури по Земята, което показва, че са „заложени“ в нас от еволюцията.

Други аспекти на мърдането на веждите обаче са културно специфични. Едно интересно проучване от 2011 г. показва, че различните култури разчитат на веждите за себеизразяване повече от други. Така например е установено, че китайските участници в проучването използват повече очите за изражението на лицето, докато групата, наречена от изследователите „западни кавказци“, разчита повече на веждите и устата.

Освен за изразяване на емоции, веждите играят важна роля и при разпознаването на лица. Хората са изключително умели в забелязването на лица. Толкова много, че сме ги разпознаваме дори в ежедневни неодушевени предмети, дори когато много добре знаем, че това определено не са лица.

Изследванията показват, че веждите играят важна роля в разпознаването на лица, може би точно толкова, колкото и самите очи. В статия от 2003 г. по този въпрос се обяснява: „Намираме, че отсъствието на вежди в познати лица води до много голямо и значително смущение в ефективността на разпознаването им. Всъщност при отсъствието на вежди се наблюдава значително по-голямо намаление в разпознаването на лица, отколкото при отсъствието на очи.“

Забележително е също, че веждите на Хомо сапиенс не са като тези на нашите далечни роднини. при нас те са на фона на гладко чело и са способни на по-голям диапазон на движение, за разлика от повечето наши изчезнали предци, като хайделбергският човек, при които те са били тежки и статични. Проучване от 2018 г. разглежда този въпрос и стига до заключението, че нашите фини вежди са били огромен фактор в еволюцията ни, позволявайки да развием по-добри комуникационни умения, които пък са довели до създаването на големи и сложни социални мрежи.

В известен смисъл веждите са ни помогнали да се превърнем в хора.