Ако имате ревматизъм, влезте в тялото на мъртъв кит

В края на 19 и началото на 20 век в крайморския град Идън, залива Туфолд, Австралия, имало едно много любопитно, но и миризливо „лечение“ за ревматизъм. То се състояло в това да се намери мъртъв кит, да се направи дупка в кожата му и клетия болник да се напъха вътре като в слузест, месест, мазен, гниещ спален чувал – и да седи там в продължение на поне 20-30 часа (за щастие на пациента – на интервали, не наведнъж).

„Китоловци край залива Туфолд“, Сър Осуалд ​​Брайърли

Разбира се, случайното намиране на мъртъв кит на брега не е нещо нормално дори в Австралия, така че, както документира Луис Беке в книгата си „Спомени за южните морета“, за да е по-просто, когато хората убият кит, го довлачват до брега. След това, докато е още топъл, трупът се разрязва достатъчно широко, за да може пациентът да се вмъкне вътре, и достатъчно дълбоко, за да може долната част на тялото (поне до кръста) да потъне в жилавите черва на животното. След това китът се затваря около пациента.

И ако си мислите, че мъртвата твар мирише лошо отвън, представете си каква смрад се разнася вътре в нея, докато газовете от разлагането излизат яростно от всяко незапечатано отверстие.

„Миризмата и горещината бяха трудно поносими. Китът беше мъртъв от около 40 часа и беше започнал да се разлага, а през цялото време, докато седяхме и стояхме там, около нас излизаха огромни взривове от газове и ужасни мехури, от които косите ни настръхваха“, разказва един пътешественик пред вестник „Сидни Бюлетин“.

Но явно тази процедура облекчава ревматичните болки за период до 12 месеца. Смята се, че така противните топлина и газове, освен дискомфорт, създават и среда, подобна на „сауна“, чийто именно ефект се смята за облекчаващ и лековит.

Що се отнася до произхода на този лек – както съобщава Австралийският национален морски музей, има много спекулации. Една от теориите е, че известен бизнесмен се обръща към местно семейство, което се занимава с улов на китове, и моли да му позволят да опита такова лечение; и след като прекарва един ден погребан в туловището, човекът излиза напълно излекуван. Според друга теория пък, публикувана във вестник от 1896 г., лечението произлиза от пиян мъж, който пада в труп на кит случайно и се заклещил там, докато накрая не излиза часове по-късно, освободен от ревматичните си болки.

Смята се обаче, че истинският произход на лечението с китове е от практиките на коренното население на залива Туфолд. Местните юини използвали измитите останки от китове за различни цели; например месото се използвало за лечебни и ритуални цели, а костите – за изграждането на подслони. В бележките на Р. Х. Матюс, самоук антрополог, изучавал аборигенските култури на Австралия, от 1904 г. се обяснява как местните хора са използвали китовете за лечение на ревматизъм, като са се спускали в тялото и са използвали мазнината за лечение на болката.

Но въпреки първоначалната си популярност в града, този лек бързо изпада в немилост около Първата световна война, поради една основна причина: миризмата.

Всъщност, както пише Беке: „Понякога пациентът не може да издържи на ужасната баня повече от час и трябва да бъде изваден в състояние на припадък, за да се подложи на втори, трети, а може би и четвърти курс на същия или на следващия ден.“

Дори и след излизането от кита, неприятната миризма остава и, както можете да си представите, тя вероятно не е била миризма, която повечето хора са искали да се носи наоколо.

„След четири дни се разхождах из града и всеки, когото срещнах, се отдръпваше от мен – дори един прокажен човек не би бил избягван по-бързо. Момичетата, които познавах, напълно ме отрязваха; мъже, които смятах за истински братя, си запушваха носовете и се отдръпваха от мен; понякога някой човек минаваше в галоп на кон покрай мен, само казваше „Добър ден!“ и изчезваше“ – споделя още неназованият пътешественик пред вестника.

За щастие, в днешно време има лекарства, които лесно могат да се приложат, ако се нуждаем от облекчение на ревматичните си болки, така че не е необходимо да ходим на лов за китове за следващото си лечение.