Защо котките мъркат

Това е може би първото – може би единственото – недвусмисленo тълкуване на котешка комуникация, което научаваме в живота си: мъркането означава, че котка е щастлива.

И това определено е вярно – но само понякога.

„Ако приемем, че винаги е така, това би било грешка“, казва Тони Бъфингтън, експерт по котки и ветеринарен лекар в Държавния университет в Охайо, в интервю пред Wired през 2015 г.: „Всяко поведение зависи от събитията преди него, контекста и очакванията. Наивно е да мислим, че котките могат да мъркат само по една причина – все едно да мислим, че хората могат да се смеят само по една причина.“

Точно както може да се смеем, за да облекчим напрежението или от изненада, или сардонично, мъркането може да предава широк спектър от емоции. Най-често може да показва задоволство, но невинаги: понякога сигнализира за нервност или страх; друг път е признак на стрес…

„Виждал съм много котки да мъркат, когато умират и когато ги приспиват“, казва специалистът по поведение на котките и фотограф Марджан Дебевере пред BBC Future през 2018 г. „Ветеринарният лекар ще каже после на стопаните нещо от сорта на „Котката ви мъркаше до самия си край“ и хората ще решат, че тя е била щастлива, щом е мъркала. Но това просто невинаги е така.“

С други думи, мъркането само по себе си може да означава почти всичко. Всъщност когато котето за първи път започне да издава този звук, когато е само на няколко дни, той няма нищо общо с щастието, а е по-скоро сигнал, който да подскаже на майка им, че е време за хранене. При някои котета това мъркане остава за цял живот: „Изследователите са записали „обикновени мъркания“ и мъркания, с които се иска храна от стопаните“, казва авторът и експерт по поведението на котките Силия Хадън пред BBC.

Част от проблема с дешифрирането на звука е, че за разлика от кучетата, котките са относително игнорирани в научните изследвания на комуникацията и поведението им. Изследователите съобщават за много по-голям интерес към най-добрия приятел на човека, отколкото към котките – несъответствие, което до известна степен се свежда само до практически причини, като естественото подчинение на кучетата за разлика от котките.

По същия начин обаче експертите посочват нашите различни очаквания към двете животни. Като общо правило не очакваме котките да бъдат привързани или приказливи – и нека си признаем, с уплашено или ядосано домашно котенце обикновено се справяме по-лесно, отколкото с полудял доберман – така че в миналото не е имало много мотивация да се опитваме да разберем какво ни казват.

Това обаче започва да се променя, но едва отскоро: „Ние едва сега започваме да си изграждаме разбиране“, казва Гари Вайцман, ветеринарен лекар и главен изпълнителен директор на San Diego Humane Society, пред BBC, „но има много повече въпроси без отговор, отколкото със.“

Някои от най-интригуващите изобщо не са свързани с емоционалното състояние на котката. „В началото на века предположихме, че мъркането има и други цели освен комуникация“, казва Вайцман. „Може да има и ще успокоителни и лечебни свойства.“

Лечебната сила на мъркането

Да, правилно прочетохте: мъркането може действително да има лечебни свойства. Честотата на вибрациите, които причиняват звука, варира от около 20 Hz до 150 Hz – и „честотите на мъркане съответстват на вибрационните/електрически честоти, използвани при лечение на костен растеж и фрактури, болка, оток, мускулен растеж и разтягане, гъвкавост на ставите, диспнея (задух) и рани“, както се посочва в една статия от 2001 г.

Не е толкова пресилено, колкото звучи. Въпреки че проучванията все още не са потвърдили ефекта при котки конкретно, ние знаем, че вибрациите с нисък интензитет могат да насърчат растежа на съединителната тъкан и кръвоносните съдове при наранени мишки, а други проучвания показват, че вибрационните терапии при честоти от около 30Hz могат да подобрят плътност на костите при хората.

Това кара някои изследователи да предположат, че може да се възползвате от доволното мъркане на котето ви като вид самотерапия след наранявания.

Еволюционно погледнато, това е гениално решение и лично за животните. Котките могат лесно да прекарват до 18 часа на ден в сън, като само от време на време стават за половин час да полудуват или да обикалят наоколо и да се бият с малките си играчки – а оказва се, това не е най-добрата дейност за насърчаване на здравето на костите и мускулите . С мъркането животните може да са измислили начин да измамят природата, така да се каже: вибрациите от малките им тела действат като нискоенергиен, несъзнателен начин да не добият чупливи кости и тъкани заради предимно заседналия им начин на живот.

Майсторската манипулация на мъркането

Така че в мъркането на котката очевидно има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед – или на пръв слух. Но се оказва, че терапевтичните ефекти на звука са дори по-дълбоки от физическия аспек: „Мисля, че мъркането има голяма полза за хората“, казва Вайцман. „Като оставим настрана физиологичните ползи, винаги сме реагирали на психологическите ефекти на мъркането. То ни успокоява и ни доставя удоволствие, като да гледаме вълните на плажа.“

Дори е доказано, че животът с едно от тези малки чудовища радикално намалява риска от смърт от инфаркт или заболяване. И това не е ефект от самото притежаване на домашен любимец: не е показана такава полза от живота с куче, например.

Но не си мислете, че котето мърка в скута ви само от добротата на собственото си сърце. Котките отдавна са доказали, че са зли гении – кой друг би целенасочено настроил мяукането си така, че да съответства на звука на плачещо бебе, само за да привлича по-добре вниманието на собственика си? – и се оказва, че тяхното мъркане не е изключение.

„Сутрин може да мъркат силно и да пипат или да се трият в лицето ви, за да ви събудят и да се получат закуска“, посочва Хадън. „Повечето от нас хранят котката преди себе си, което показва колко ефективна е тяхната комуникация.“

И техниката, която прави мъркането толкова неустоимо, е особено тънка: когато котката иска нещо от нас, тя може да вгради необичайно високочестотен звук в иначе нормалния звук, който издава. Това е нещо като подсъзнателна реклама: „Вграждането на звук с друго значение в звук, който обикновено свързваме със задоволство, е доста фино средство за предизвикване на отговор“, казва професорът по поведение и когнитивност на животните в университета в Съсекс Карън Маккомб пред списанието Science Focus и „мъркането вероятно е по-приемливо за хората от директното мяукане“.

Ако обаче се чувствате наранени или предадени от тази информация, просто знайте следното: котките може да използват мъркането си, за да манипулират емоциите ни и да ни подчинят според волята си, но ние ги обичаме за това. „Ние реагираме на котешкото мъркане като успокояващ стимул и може дори да сме избирали котки, които са генетично предразположени да мъркат повече“, казва Вайцман.

С други думи: сами си го направихме така. Просто няма как да се опълчиш на мъркането на щастлива котка – така че защо изобщо да се опитваме?…