Гръцкият философ, който „умря от смях“, след като видя магаре да яде смокини
Казвали ли сте някога толкова смешна шега, че на някой да му стане некомфортно от смях? Гръцкият философ-стоик Хризип от Соли го е направил, даже малко е попрекалил – защото сам умира от шегата си.
Каква е тази шега, че да умре от смях ли? След като вижда, че едно магаре е изяло всичките му смокини, Хризип – луд зевзек – казва да му дадат и вино. След това започва да се смее – и така до смърт. Предполагаме, било е ситуационен хумор.
Обстоятелствата около тази смъртоносна доза хумор са описани подробно в „Животът на философите“, том I, първоначално написан от Диоген Лаерций и след това преведен от Р. Д. Хикс. Текстът гласи:
„Някои хора казват, че той умира от пристъп на необуздан смях. Като вижда как магарето му яде смокини, казва на старата си жена да му даде и малко вино да пие, а след това се засмива толкова силно, че умира.“
Но ако се вярва на писанията на Михаил Бахтин в „Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса“, Хризип не е единственият, който е починал от смях в този съдбовен ден.
„Бахтин цитира описанието на Рабле за смъртта на Хризип и господаря Янотус (които и двамата се смеят на пияното магаре)“, гласи изследователска статия, публикувана в списание Differences.
Колкото и смешно да е да си представим гръцки философ-стоик и неговият приятел да се кискат до смърт само заради мисълта как магаре пие вино, тяхната кончина им е записана, преведена и интерпретирана в продължение на повече от две хилядолетия. Поради това е трудно да се знае със сигурност каква е причината за нея и вероятно, ако гърците са имали достъп до видовете послесмъртни изследвания, с които разполагаме днес, те може би щяха да стигнат до различно заключение.
Описанието на последните им моменти от Бахтин обаче със сигурност не рисува най-веселата картина.
„Очите им се насълзиха от силното сътресение на мозъчната субстанция, която изтласка тези сълзи и ги кара да изтекат през зрителните нерви.“
Ох…
Въпреки това, Хризип създава впечатление на нещо като шегаджия в писанията на Лаерций, които разказват класически анекдот, в който философът, когато е попитан от мъж: „На кого да поверя сина си?“ отговаря: „На мен, защото ако мислех, че има някой по-добър от мен, щях да отида при него да ми преподава философия.“
Но може ли да се умре от смях?
Според д-р Клеър Ашър от Science Focus е много възможно всъщност човек да умре от смях – въпреки че случаите са редки и се смята, че най-често пристъпът на смях предизвиква сърдечен удар или задушаване.
Комедийното шоу на Бил Оди от 70-те години „The Goodies“ предизвика една такава смърт – когато жителят на Обединеното кралство Алекс Мичъл получава фатален сърдечен удар след 30 минути смях. По-късно лекарите диагностицират дъщерята на Мичъл със Синдром на удължен QT-интервал, което според тях може да е причинило смъртта му.
Австралиецът Артър Кобкрофт пък се смее до смърт, докато сравнява цените на стоките през 1915 г. с тези през 1920 г., годината на смъртта му. Смята се, че той е починал от сърдечна недостатъчност, причинена от прекомерен смях.
Във филма „Joker“ от 2019 г. Хоакин Финикс се вдъхновява от псевдобулбарния ефект за ролята си на Артър Флек, който е склонен към пристъпи на патологичен смях. Псевдобулбарният афект е клинична диагноза, характеризираща се с епизоди на силни и неконтролируеми емоции като смях или плач.
Състоянието е свързано с увреждания на мозъка и някои невродегенеративни разстройства и въпреки че може значително да наруши социалния живот или работоспособността на човек, обикновено не се счита за опасно за здравето. Въпреки това, свързаните симптоми на слабост на езика и затруднения при преглъщане могат да увеличат шансовете на човек да се задуши по време на пристъпа на смях.
Вероятно никога няма да разберем дали Хризип е бил в някое от горните състояния, но най-добре е да избягваме да храним магарета със смокини, за всеки случай.
