Песента се ражда в едно мазе, в гараж, или на улицата, там където се свири за музиката.
Песента се пуска пред малка аудитория от 3 до 20 приятели, по-голямата част от тях са пияни, объркани и неспособни да оценят нейните качества.
Слушате концерт ама на никой не му пука. Не си струва да говорите с приятели, без значение от това колко много ви харесва песента.
Слушате песента и тя е толкова качествено обработена, че вече е добра. Първо мислиш „Дали това е действителност? Наистина ли чувам това?“ Това е големият „аха“ ефект, който всяка майсторски обработена песен иска да постигне сред публиката. При слушателя този ефект може да се постигне във всяка фаза, но обикновено се случва преди да му станат ясни популярността или корпоративните марки, свързани с групата.
Слушате песента на професионално инди ниво, независимо дали е инди саундтрак, инди радиостанция, на инди концерт, или от инди лейбъл. Песента е независима и артистът запазва пълния контрол над продукцията, е въпросът е колко дълго?
Тази фаза е, когато песента е все още инди, но с добавен елемент на популярност. Може да я чуеш на концерт пред всички останали. Както и да кажеш „мисля, че съм я чувал пред другите“, хората около теб ще те гледат като хипстер, а „хипстер“ се смята за нещо не особено приятно, така че внимателно използвайте тази реплика.
Чул си това? Разбира се, че си го чул. Но чул ли си го по начин, за който феновете смятат, че е уместен и свързан с други песни на плейлиста, които задават настроението, атмосферата или тона?
Това е, когато всеки с достъп до интернет е чул парчето преди всички други. Песента има смисъл колкото и предходното изречение.
Слушате я във всеки ресторант. Слушате я непрекъснато по радиото на стадиона в залата за волейбол.
Песента можете да бъде чута само с публика от 10,000 души. Музикантите са недосегаеми богове от злато. Никога няма да се срещнете дори и ако чакате пред входа зад кулисите и твърдите, че певицата ви е е племенница.
Преставаш да слушаш песента. Завинаги. Или поне няколко месеца. Или години.
Отново вадиш албума за да слушаш и се чудиш защо често не го слушаш. Да преживяваш спомените от преди 5 години. Когато изслушаш албума го връщаш на рафта и не го докосваш още няколко години, може би десетилетие.
Песента е по стара от десетилетие. Намираш я в магазин за плочи и отдъхваш.
Песента отново е готина, ама недей да мислиш за текста. Само пей.