За компютрите и музиката

1 октомври е Световен ден на музиката. Получи се съвсем случайно, но точно днес решихме да ви представим един интересен сайт, свързан с музиката.

Компютрите заменят човека в много скучни ежедневни задачи. Но могат ли да ги заменят, когато става дума за творчество и креативност?

„В никакъв случай!“ е най-очакваният отговор. Но експерименталният проект Computoser (http://computoser.com) на българския разработчик Божидар Божанов се опитва да ни убеди в обратното – всяко парче е генерирано от алгоритъм, без човешко участие.

Музиката е нещо емоционално – как е възможно компютър да я композира? Музиката е емоционална на много нива – композиция, изпълнение, възприятие. Нивото, на което е най-податлива на формализация и автоматизация е композицията.

Композиторите обикновено следват много правила, за да се получи накрая приятна за слушане музика – правила за хармония, ритъм, акорди, бийтове, звукови ефекти и т.н. Ако компютърът бъде научен на тези правила, той може да генерира мелодии, които са приятни за слушане.

Те няма да идват „от душата“, но дори музиката, кореняща се в чувствата и мислите на композитора, следва музикалните правила. В известен смисъл, музиката е оформена от системата от правила. А именно тази система може да бъде разбрана от компютъра.

Разбира се никой компютър не може да е по-добър от Моцарт.

И не че е невъзможно компютърен алгоритъм да композира Малка нощна музика – напълно възможно е, но заедно с това ще композира множество лоши парчета и няма да знае как да разграничи хубавите от лошите. Дори със самообучителни алгоритми процесът на креативност комбиниран с постепенното подобрение в уменията на композитора много трудно може да бъде представено с единици и нули.

Но да не забравяне, че не всички композитори са Моцарт – музиката нерядко е проста, незапомняща се, фонова. Например стоковата музика – тази, която слушаме в асансьора в хотела или когато чакаме оператор на телефонна линия. В тези случаи целта на музиката е просто да предостави приятна за ухото алтернатива на тишината.

Computoser в никакъв случай не е пионер в областта – алгоритмична музика е правил дори моцар (чрез хвърляне на зарчета и комбиниране на предварително композирани части), а компютри са използвани за целта от шейсетте насам – в изследователски проекти като Iamus, WolframTones и SoundHelix. Очаквано, задачата се е оказала доста трудна и повечето от резултатите са доста незадоволителни.

А какво би означавал един безкраен извор на музика? Краят на стокова музика, композирана от хора? Прервъщането на композиторите в аранжори на това, което вече е сътворено от компютъра?
Може би един ден ще има концерти на алгоритмична музика – сътворена „на сцената“. Може би алгоритмите ше напреднат достатъчно, и заедно със синтезиран глас (а такъв проект вече съществува в лабораториите на Майкрософт) ще бъдат алтернатива на многомилиардната музикална индустрия, защитена с авторски права?

Но да направим крачка назад от този научно-фантастичен хоризонт, където компютърно-„нарисувани“ холограми изпълняват алгоритмично-композирана музика използвайки синтезирани инструменти и вокали. За да работи всичко това е необходимо музиката да е приятна за човешкото възприятие. Трябва да предизвиква емоции. А тя прави това чрез активиране на центрове в мозъка. Всички музикални правила за хармония и ритъм имат за цел да активират мозъка ни. А нека се съгласим, че компютърът може да се справи това. Той не може да изсвири парчето емоционално, нито може да възприеме музиката, но може да я композира така, че хората да я свирят и възприемат по свой начин.

Човекът е изключително сложен компютър, и колкото повече учим за това как функцинораме, толкова повече аспекти на това функциониране ще можем да автоматизираме чрез компютри. Музиката просто един такъв пример.