Синдромът на Мария Антоанета – когато косата ни побелее за една нощ
Последните няколко месеца от живота на Мария Антоанета са ужасяващи. През 1793 г. тя става свидетел как френската монархия е премахната, съпругът й (крал Луи XVI) е екзекутиран, а синът й е отнет от нея, докато нейната страна е залята от насилие и кръвопролития. И накрая, само с един ден предизвестие, тя е изведена от килията си и осъдена на смърт чрез гилотина. Екзекутирана е сама пред тълпа, която аплодираща смъртта й, само няколко кратки часа по-късно.
От това може да побелее косата на всеки, нали? И според легендата, точно това се е и случва.
„Първият път, когато видях нейно величество след злощастната катастрофа при пътуването във Варен (опит за бягство)… тя свали шапката си и ме помоли да стана свидетел на ефекта, който мъката причинява върху косата й“, спомня си една от придворните дами на Мария Антоанета, Хенриет Кампан. „За една-единствена нощ тя стана толкова бяла, колкото на седемдесетгодишна жена.“
Canities subita или „синдром на Мария Антоанета“, както е наречен в изследователска статия от 2009 г., е почти толкова противоречив, колкото самата жена. Удостоверените случаи на внезапно побеляване или посивяване на косата са изключително редки; някои учени твърдят, че изобщо не е възможно.
„В косата няма живи клетки“, обяснява Десмънд Тобин, професор по дерматологични науки в Университетския колеж в Дъблин, на Ан Джолис, когато собствената й коса побелява. „Психосоциалният стрес не може да повлияе на вече оформените влакна на косата, а може да им повлияе, само докато се образуват.“
„Всъщност е невъзможно от медицинска гледна точка; няма механизъм, чрез който косата да може органично да побелее, внезапно или за една нощ“, пише в статия на LiveScience от 2012 г. „Дори ако заболяване, нараняване или внезапен шок могат да побелеят косата, ще минат седмици преди ефектът да бъде видим, защото само коренът ще бъде засегнат.“
И все пак, историята изглежда пълна с примери за хора, които изведнъж и преждевременно посивяват след травматични преживявания. Има едноименната бивша кралица, разбира се; преди това Томас Мор, английски адвокат, чиято коса побелява в нощта преди да бъде екзекутиран от Хенри VIII за предателство през 1535 г. Същото се случва и с Мария Стюарт, кралица на Шотландия преди обезглавяването й, както и шепа неизвестни хора, оцелели от травма, които успяват да стигнат до медицинската литература.
Дълго време водещото обяснение на явлението е състояние, наречено алопеция ареата (вид специфично оплешивяване). Идеята е, че стресът може да предизвика автоимунна реакция, в резултат на което косата – и особено пигментираната коса – изведнъж да опада. Тъй като непигментираната коса често остава невредима, изглежда, че хората с това състояние побеляват за една нощ. „Възможно е човек, който има склонност към алопеция ареата, да преживее нещо стресово, което да я задейства и първото нещо, което се случва, е да му опадат тъмните коси“, казва дерматологът Дейвид Орентрейх пред NBC News през 2009 г. това може да се случи бързо – за дни или седмици – оставайки само бялата коса.“
„Имаше много бегло разбиране за имунната система“, продължава той. „Тази липса на знания довежда до това хора да посочват причини като шок или травма, за да обяснят внезапното побеляване.“ Но едва миналата година изследователите най-накрая намират механизъм, който може да обясни феномена. В проучване, публикувано в Nature, изследователите излагат мишки на различни стресови фактори на различни етапи от растежа на козината им. При всяко излагане изследователите установяват, че космените фоликули на гризачите губят произвеждащите пигмент меланоцитни стволови клетки, докато в крайна сметка мишките остават с петна от бяла козина като на Мария Антоанета.
„Когато започнахме да изучаваме това наблюдение, очаквах, че стресът ще е вреден за организма, но вредното му въздействие, което забелязахме, беше извън това, което си представях“, каза старшият автор Я-Чие Хсу пред Harvard Gazette. „Само след няколко дни всички регенериращи пигмента стволови клетки бяха загубени. След като изчезват, вече не можете да се регенерира пигменти. Щетите са трайни.“
Но точният процес, който довежда до загуба на пигмента, все още е загадка. Тъй като водещата хипотеза по това време е автоимунната, учените се опитват да стресират мишки с нарушена имунна система, но удрят на камък. Също толкова злополучно е и разследването дали хормона на стреса кортизол е отговорен за състоянието.
