Ще запази ли Financial Times независимата си редакционна политика?
Какво е общото между Financial Times и Newcastle Brown Ale, Branston Pickle и Manchester United?
Отговорът е прост: всички те са престижни британски марки, продадени на чуждестранни компании за огромни суми без да се вземе предвид мнението на клиентите, феновете или служителите им.
Лайнъл Барбън, главен редактор на FT, заяви пред нюзрума на компанията, пълен с притеснени журналисти, че изненадващата продажба на вестника на японската медийна група Nikkei, не е просто необмислена и прибързана постъпка.
Малко след обявяване на сделката започнаха да се появяват притеснения, че новите японски „шогуни“ на FT ще влияят върху редакционната независимост на вестника, която е била основен стълб в развитието на медията по времето, когато беше част от Pearson.
Главният изпълнителен директор на Nikkei Цунео Кита заяви, че двете организации имат много сходни ценности. „Ние споделяме едни и същи журналистически ценности“, заяви той по време на пресконференцията.
Но тези ценности не са чак толкова сходни. Стилът и журналистическият подход на FT доста контрастира с предпазливите и учтиви японски медии. FT понякога може да бъде направо груб в сравнение с японския манталитет. Много обикновени японци биха искали да видят медиите на страната на изгряващото слънце да бъдат по-настоятелни за истината и да притиснат висшите етажи на властта, нещо което не се случи в навечерието на инцидента във Фукушима преди 4 години.
Защо скандалът с приходите на Тошиба едва сега стана публично достояние, а не преди няколко години? Една британска медия – FT, а не японските финансови журнали, разкриха подобен скандал с Olympus преди години. Като цяло японските политици и бизнес магнати очакват един вид учтиво съдействие от японските медии, нещо което е изцяло чуждо на британската журналистика. Честа практика е по време на пресконференции в Токио журналистите да предоставят въпросите си предварително.
Дали смяната на собственика ще повлияе върху либералната редакционна политика и почтеност на FT, единствено времето ще покаже.
А в същото време Великобритания загуби още един чисто английски бранд. FT се присъединява към Jaguar Land Rover (Индия), Asda (САЩ), Aga (САЩ), Boots (Италия), Manchester United (САЩ), Rolls-Royce (Германия), Weetabix (Китай), Cadbury (САЩ), Camelot (Канада), Raleigh (Холандия), Branston Pickle (Япония) и Newcaste Brown Ale (Холандия/Дания), всички от които са с чуждестранни собственици. Редица летища, енергийни фирми и лондонски хотели и магазини също имат сходни съдби.
Според Националното бюро за статистика само 1% от британските компании имат чуждестранни собственици, но този 1% допринася за 29% от БВП на Великобритания. Но ако същите изчисления бъдат направени на базата на акции, притежавани от чуждестранни компании, процентът ще скочи до 41%.
No FT, no comment.
