Патица по пекински? Да, благодаря

Mалини с боровинкова водка, малко джиджифилов сироп, джиджифилова бира и много лед, поднесени в кутия за китайска храна.

Стотици пъти съм минавала покрай опашката на коня, но точно в този късен октомврийски следобед за първи път влязох в SASA. Мястото за азиатско преживяване в София.

Коктейлът в ръката ми се казва „Зумбери“, а негов автор е Димитър Петровски. Миксолог, обучител на млади таланти зад бара или по-просто казано – барман. От добрите.

„Моята задача е да пресъздавам атмосфера, когато представям и поднасям една напитка. Ако правиш азиатски коктейл, трябва да допринесеш с нещо в неговата визия, не само вкусът е важен, а цялостното възприятие.

Занимавам се с тази професия от 1996 година, веднага след като завърших училище, започнах. Привилегията на бармана е да бъде в пряк контакт с хората. Това прави нашата професия благородна, желана и хубава.

Това е нещото, което харесвам, продължавам да работя и надявам се ще го правя цял живот.

Самите барове и заведения са места за общуване, социални хранилища. За мен е важно да разбирам от хора, за да разбирам и техните вкусове и от какво се вълнуват.“

Димитър е завършил социални дейности и твърди, че това е от особена полза в работата му. Изучавал е психология, философия, анатомия, право, всичко, което е свързано с опознаването на хомосапиенс.

„Случвало се е да има хора, които изповядват себе си, идват в критичен момент. Барът е отдушник. Обичам да го наричам чистилище.

Всекидневната работа зад бара е преживяване. Поради смисъла на това общуване. Имаме връзка с нашите клиенти, ние сме важни за тях, аз от това изхождам в своята работа.“

Димитър е убеден, че в SASA правят най-добрата патица по пекински в Европа. Не разбира от готвене, но я е опитвал и може да се подпише под това си твърдение.

Обяснява как приготвянето й си е направо лабораторна дейност, нещо което се върши страшно прецизно и по точна методология.

В заведението са работили едни от най-добрите шеф-готвачи от световно доказани ресторанти и са предали своите техники, вкусове, подправки и рецепти, които после са развити и приспособени за европейския и в частност – българския вкус.

„Ако трябва да направя коктейл за патица по пекински, бих се съсредоточил върху нещо не толкова сложно, може би някаква интерпретация на класическия Old Fashioned коктейл.

С това, което създадохме през април 2015-а, когато беше отворен ресторант SASA, искахме да донесем азиатското преживяване в София на едно централно място, каквото е това.

Започнахме с копи-пейст на чисто азиатски рецепти, но видяхме, че трябва да са пречупени през европейското, за да бъдат достъпни за нашите клиенти. Това е един процес на нескончаем труд.

Насочени сме към всички. Всичко е ценообразувано така, че да бъдем ресторант за масовия посетител. Достъпно е.“

Докато приготвя моето „Зумбери“, го разпитвам какъв алкохол обича да консумира и колко често. Отговорът е всеки ден, което е нещо съвсем нормално за човек с неговата професия. А навярно и за българин.

Димитър набляга на виното. Но и ракия обича, и също като мен смята, че е хубаво да не я подценяваме толкова.
Какво друго би ми препоръчал като коктейл? Ами…

„Жасминовата спайси маргарита е добра интерпретация на класическата маргарита, жасминът се харесва. Малко пикантност, която веднага дава азиатският привкус… Би се вързала перфектно с едни манго скариди…“

И така, от дума на дума, все повече усещам, че вече е време да спрем просто да говорим за храна. Нелепо е. Нека дойде вечерята.