Отровите на Асад – made in Germany?

В периода 1982-1993 г. Сирия е получавала от Германия оборудване и вещества, които служат за производството на химически оръжия. Това не е единственият случай на безскрупулни германски бизнесмени, търгували с диктатори, припомня Дойче веле.

Налице са сериозни подозрения, че германски фирми са помогнали на сирийския режим да се сдобие с химическо оръжие. По информация на „Зюддойче Цайтунг“ и „Норддойчер Рундфунк“, в периода 1982-1993 година Сирия е получила над 50 съмнителни доставки от Германия. Това става ясно от документи, предоставени от Сирия на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Пратките са включвали химикали, реактори и маркучи с тефлоново покритие, клапани и дори една цяла химическа инсталация за пречистване. Засега имената на фирмите-доставчици се пазят в тайна.

В информацията си „Зюддойче Цайтунг“ споменава поименно само една от химическите субстанции, доставени на Сирия – тионилхлорид, който е необходим за изработката на нервнопаралитични бойни вещества. В същото време веществото има широко приложение и в химическата промишленост: използва се във фармацевтичната индустрия, както и за производството на вещества за растителна защита. Т.е. тионилхлоридът е вещество с възможна двойна употреба – цивилна и военна.

„Държавите, подписали международната конвенция за химическите оръжия, са наясно с този риск. И въпреки това до този момент не са предприели нищо, за да ограничат износа на това химическо вещество“, казва белгийският експерт по химическите оръжия Жан Паскал Зандерс. Причината за това трябва да търсим в широката употреба на тази субстанция за цивилни нужди, уточнява експертът.

Нищо незаконно

Продажбите са били извършени във време, когато все още не е имало Конвенция за химическите оръжия. В Германия въпросът за износа на такива стоки е уреден в закон от 1993 – годината, в която спират въпросните доставки за Сирия. Този закон забранява износа на определени химически субстанции, а сделките с вещества, които са с възможна двойна употреба, вече се контролират от държавата чрез специални разрешителни за износ.

През 80-те години немалко германски компании търгуват без никакви скрупули с диктаторски режими по целия свят. Например с иракския президент Саддам Хюсеин и с либийския ръководител Муамар Кадафи. Когато през януари 1989 една такава сделка става обществено достояние, правителството на тогавашния германски канцлер Хелмут Кол е подложено на силен международен натиск. Двама журналисти от „Ню Йорк таймс“ разкриват, че германската фирма Imhausen-Chemie е продала на полковник Кадафи инсталация за производство на иприт и на нервнопаралитичен газ. Американското издание излиза тогава с публикация под заглавие „Аушвиц в пустинята“, а година по-късно няколко души от ръководството на германската компания са осъдени заради нарушение на закона за външната търговия. Днес знаем, че навремето Либия наистина е притежавала няколко тона от бойното отровно вещество иприт, които междувременно са унищожени.

БНД е знаело за съмнителните сделки?

Тогавашното правителство в Берлин става обект на критика най-вече заради факта, че германското външно разузнаване БНД е разполагало със сведения за въпросната сделка. А както твърди сега „Зюддойче Цайтунг“, БНД е знаело и за съмнителните сделки с режима на Асад – и то още от средата на 1980-те години.

И още нещо: през септември миналата година германското правителство потвърди, че през 2002/2003 и още веднъж през 2005/2006 г. за Сирия са били изнесени химически вещества, които могат да бъдат използвани за производството на нервнопаралитичия газ зарин. Тези химикали също са от списъка на веществата с възможна двойна употреба – използват се в петролната индустрия, както и за производството на паста за зъби.