shareit

От кого е крал Шекспир, за да създаде Ромео и Жулиета

| от |

Коя е най-известната творба на Данте Агилигиери? Най-вероятно ще кажете, че става въпрос за „Божествената комедия“ и като една от абсолютните класики, със сигурност ще бъдете прави, но Данте има и много други творби, като една от тях може да накара човек да се замисли върху един въпрос: дали Шекспир не е откраднал идеята за „Ромео и Жулиета“?

Там ще открием историята на Паоло Малатеста и Франческа да Полента – те са реални хора, които обаче са погълнати от греха. Написано по всички закони на романтизма, читателите често предпочитали да се отдадат на емоцията, отколкото на рационалното и точно по тази причина Франческа се превръща от грешница в културна икона. Повечето творци през вековете ще обърнат внимание на трагедията и ще пропуснат фокуса на Данте към греховете.

Авторът се стреми да покаже идеята на традиционните стойности, но в този опит създава една трагедия, която няма как да се игнорира в предстоящите векове. Историята на двамата влюбени достига такава висота, че днес има повече от 40 музикални адаптации, редица картини, скулптури и литературни композиции, които обаче в оригиналния текст са едва 69 стиха.

В първите песни, където се говори за ада, самият автор се въплъщава в един от пътешествениците, които минават през всички кръгове, но негов спътник е римският поет Вергилий. Двамата ще преминат през ада, чистилището и едва тогава ще стигнат до рая. Спускайки се надолу към ада, те ще преминат през кръга на похотливите, където душите на грешниците са се отдали на сексуални удоволствия се измъчват и трансформират в циклони. След похотливците може да бъдат забелязани Клеопатра и Елена от Троя. Данте и Вергилий забелязват две сенки, които са толкова здраво хванати, че практически летят като една. Това били душите на Паоло и Франческа.

Paolo and Francesca da Rimini 1855 Dante Gabriel Rossetti 1828-1882 Purchased with assistance from Sir Arthur Du Cros Bt and Sir Otto Beit KCMG through the Art Fund 1916 http://www.tate.org.uk/art/work/N03056

Двойката решава да говори с Данте, като Франческа първа разказва как тяхната любов се е зародила. Един ден, докато четяла приказките за Ланселот и други Артурови герои, тя била запленена от любовта, която рицарите можели да изпитват и от аферите, които сякаш изобщо не ги притеснявали. Паоло и Франческа разбрали каква любов е успяла да покоси Ланселот, че щом срещнали погледите си и двамата пребледнели. Двамата герои признават, че са били убити, но Данте не разказва каква е била тяхната кончина. Прави го, защото историята е била повече от ясна през XIV век в Италия.

Франческа е дъщеря на лорда на Равена, който воюва с Римини. За да се изгради мир или поне да се спечели политическото влияние, бащата на Франческа  решава да я омъжи за техния наследник – Джовани. Съюзът далеч не е щастлив и Франческа се влюбва в по-младия брат на съпруга си – Паоло. Не трябвало много време на Джовани за разкриване на изневярата, обиден и унижен, той убива и двамата в гнева си. На този етап само записките на Данте дават информация за историческото събитие. По това време авторът наистина е искал да покаже колко измамен и опасен може да е грехът, но отново, написал го е толкова красиво, че романтиците са забелязали нещо съвсем друго.

Освен това и той самият по-късно през разходката ще признае, че един от неговите най-големи грехове е именно похотливостта. Историята на двамата влюбени е показана повече като предупреждение, но в един момент получава свой собствен живот и преразказ. Според другата история, тази на Джовани Бокачо, Франческа е била примамена да се омъжи за Джовани и той самият играе ролята на злодея, известен със своята агресия. Около 500 години след публикуването на „Божествената комедия“, повечето автори разказват една далеч по-красива история, включително и английският поет и художник Уилям Блейк ще даде нова светлина на тази легенда и ще покаже по един друг начин как е протекъл живота им.

Картините му променят дори и начина, по който двамата са представени в ада. Те са прегърнати, стиснати здраво и издигнати над пламъците, защото на финала е останала само любовта им – единственият щит от всичкото зло, събрано в ада. Освен това Данте е на колене, паднал под натиска на триумфа, загърбвайки осъждането им. Победата на влюбените е повече от добре дошла за периода на Просвещение. Оригиналната идея на автора е, че след като двамата герои не са успели да устоят на страстта си и животинското в себе си, техният разум и човешки образ нямат нито друго място в отвъдното.

За мнозина Паоло и Франческа заслужавали да бъдат в небесното кралство. Възприемането на двамата от строгата идеология на Данте не е единственият проблем, който ще създадат. През 80-те години на XIX век скулптурата на Родин – „Целувката“, показва страстта на двамата герои, но веднага е цензурирана на панаира в Чикаго през 1893 г. Мнозина са се страхували, че скулптурата ще даде наклон на лекия живот. Амброаз Томас пише опера с името Франсоа де Римини, която реално разказва историята на героите на Данте. В неговата история, самият Бог ще се спусне и ще помилва наказаните. В операта на Рикардо Задонай, Франческа ще бъде водеща сила в аферата ѝ с Паоло.

За разлика от другите версии, тази е изключително феминизирана и подсилена, за разлика от оригиналната версия, която читателите на оригинален текст си спомнят. През 1876 г. ще открием, че Чайковски ще направи възможно най-добрата версия и ще представи тази история като трагедия за любовниците, които са имали голямото нещастие да се срещнат в грешното време. По това време Чейковски най-накрая осъзнава своята хомосексуалност и е принуден да се ожени насила, за да спре жестоките клюки. Много по-късно ще добави и точно тази реплика на Франческа: „Няма по-голяма болка от това нашата мизерия да ни напомня за щастливо време.“.

За разлика от всички останали версии, Чейковски не дава на своята героиня да разказва и да споделя пред Данте какво наистина се е случило, защото връщането назад носи само още повече болка. Самата музика е като един далечен спомен, който ще върне Франческа назад и като цяло може да се смята за един шедьовър, който преживява втория си ренесанс. В този момент не трябва да забравяме, че самият композитор се опитва да опише своята собствена трагедия и до голяма степен, успява.  

 
 
Коментарите са изключени за От кого е крал Шекспир, за да създаде Ромео и Жулиета