Когато е онлайн и не ти звъни
Kaза ти, че излиза навън, но вече 4 часа е онлайн. Виждаш дразнещата, хипнотизираща зелена точка пред името му и знаеш, че всъщност е пред компютъра и явно не иска да ти пише.
И това те побърква.
Автосугестията се включва автоматично. Чудиш се къде сбърка, защо разговорът не продължава, скучен човек ли си, или просто събеседникът ти е тъпак. Ръцете те сърбят да напишеш някои от онези „странни съобщения” от типа „А ти обичаш ли да ядеш хляб?” или „Времето влияе ли на настроението ти?”, но нямаш гаранция, че ще получиш отговор. Всъщност допускаш, че човекът отсреща те е преметнал, че има работа, защото не иска да си говори с теб и този игнор е способен да те докара до тиха истерия, да отвлече музата ти и дори да те разплаче от яд. Да не говорим, че има случаи, в които подобно онлайн пренебрежение ти струва един лаптоп по-малко. Особено ако вече сте били интимни – на живо разбира се, освен ако пък не сте се отдали изцяло на онлайн любов.
Но не ти минава и през ум, че човекът отсреща може да мрази чатовете.
И най-вероятно има основателна причина за това. А всъщност, това е най-нормалното обяснение. Особено за мъжете. Те мразят да говорят и по телефона. Проблемът не е в човека отсреща, а във факта, че социалните мрежи до такава степен са превзели живота, че вече бъркаме онлайн комуникацията с реалния, смислен разговор. Има хора, които просто не харесват технологиите, защото чарът е в погледа им и те осъзнават това. И други, които просто не намират думите, които провокират твоята усмивка на живо.
Социалните мрежи имат за цел да установят контакт, да предоставят твой профил в професионален и в известна доза личен аспект. Едва ли обаче те са правилният начин за комуникация особено когато става дума за интимни отношения. Винаги съм се отнасяла подозрително към мръсните съобщения в чата, защото никога не можеш да си представиш изражението на човека отсреща. Не разбирам и какво физическо удоволствие могат да доставят, при условие че съприкосновение и истински допир няма.
Ти не усещаш допир, но изживяваш любовна история – тотално неразбираемо за адекватните…
И когато липсва погледът, усмивката, а хубавите думи без интонация са като текст на песен, който четеш без да я слушаш, всъщност осъзнаваш, че целият разговор виси в пространството като празно найлоново пликче, подмятано от вятъра. То търси посока, но всъщност се закача за клон на дърво и там всичко приключва. Поне до следващата буря.
Хората, които мразят да говорят по телефона, обикновено мразят и безсмислените разговори в чата. В крайна сметка никой не обсъжда сериозните си проблеми във Фейсбук, или поне не би трябвало. Въпросът защо той или тя е онлайн и не пише звучи почти толкова абсурдно, колкото „Защо Майкъл Фасбендър не отговаря на съобщенията ми във Facebook, нали съм във френд листата му?!”.
Представете си колко е отвратително да видите някого, от чието легло сте се изтърколили в 8 сутринта, да ви дебне в чата 2 часа по-късно и да ви пише секс съобщения. Това си е отчаяно и отблъскващо. Хубавите спомени нямат нужда от разговори по чата, за да се поддържат. Напротив – виреят в съзнанието доста по-ярко и по-дълго, когато обектът на желанието не е част от ежедневието ви. Тогава вълнението остава, а възможностите да се превърнете в рутина, навик и задължение са на безопасно разстояние от вас.
Повечето хора не комуникират с най-близките си приятели онлайн. Те се чуват по телефона, пишат си съобщения, срещат се, ходят на кино или театър заедно и така се превръщат в част от живота на другия. Времето на свалките в sladur.com, elmaz и flirt4e отдавна отмина и онлайн закачките звучат направо налудничаво предвид възможността да се отдадеш на нови запознанства в парка, при това с хора от плът и кръв.
На повечето онлайн фрийкове, които поддържат връзките си само чрез чат, вече им личи. Те са нервни на обществени места или непрестанно се взират в смартфоните си. Обичайно имат всички възможни месинджъри на няколко устройства – таблет, телефон, лаптоп и дори на kindle. Чатовете са нужни на подобен тип хора, за да не се чувстват като аутсайдери, но същевременно се превръщат в такива, ставайки зависими от емотикони, лайкове и коментари и самовглъбявайки се във виртуалния си свят.
Той или тя не ти пише, защото просто иска да се видите на живо и да поговорите. Защото хората имат способността да изразяват емоциите си чрез мимики и смислени жестове, да контролират интонацията си и поведението си и това е, което ги прави по-висш организъм от животните. И разбира се, това че животните нямат Facebook, макар че част от домашните любимци имат достатъчно откачени стопани, че да им направят профили… В този ред на мисли дали да не пишете на кучето на съседа и след това да си блъскате главата защо не ви отговаря?
С други думи – чатовете в социалните мрежи служат за кратък разговор, а всичко реално се случва някъде далеч от компютъра. Така че е добре да допускаме, че останалите около нас не са така обсебени от зелената точка и водят нормален живот навън – сред останалите хора, с които общуват пълноценно.
По-притеснително е ако човекът отсреща е видял съобщението ви, но в рамките на няколко дни не отговаря. Това е показателно – не иска да го направи, така че не настоявайте повече. Просто не дебнете в чата! Той/тя може да е излязъл(а), а може и да не е… по причина, която не е ваша работа.
