Къде сбърка ЕС за Крим
ЕС не взе под внимание руските страхове по отношение на Украйна, казват едните. Другите пък твърдят, че Европа е реагирала много колебливо на анексията на Крим, пише Дойче веле. В какво сбърка ЕС?
Едва ли някой високопоставен европейски политик официално ще си признае, че Европа също е допуснала грешки в периода преди Русия да анексира полуостров Крим. „Грешка направиха тези, които нарушиха международното право и анексираха полуострова“, казва например германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.
Мнозина познавачи на Русия обаче смятат, че с агресивните си действия отпреди една година, Путин е заварил ЕС изцяло неподготвен. „ЕС подцени Русия. Цяло десетилетие европейците се самозаблуждаваха, че Русия иска да се модернизира и демократизира. А трябваше да се вслуша повече в предупрежденията на балтийските държави и Полша. Тогава ЕС щеше да е по-добре подготвен за това, което му се случи преди година“, казва политоложката Аманда Паул от брюкселския мозъчен тръст European Policy Center.
Търговското споразумение с Украйна не беше никаква тайна за Русия
Ако това е вярно, би трябвало да отговорим на един въпрос, който си остава актуален: какво трябваше или можеше да направи ЕС? Едно твърде често чувано обвинение гласи, че ЕС е трябвало да се съобрази със страховете на Москва от евентуалното сближаване на Украйна с ЕС и по-добре да информира руснаците за планираното партньорско споразумение с Киев. Германският външен министър не е съгласен и с този аргумент:
„По същество никаква част от тези планове не бяха тайна, най-малкото пък за Москва“, контрира Франк-Валтер Щайнмайер. Аманда Паул споделя становището на външния министър. Диалогът с Москва винаги е бил важен и правилен, смята тя. Русия обаче по всяка вероятност е познавала по-добре украинските планове за споразумението с ЕС, отколкото самите европейци. Затова е неприемливо да се говори, че Украйна тайно и тихо се е приближила към ЕС.
Колебливи реакции
Друг труден въпрос за Европа гласи: бяха ли съответни реакците й след анексирането на Крим? „Отговорът беше по-скоро неясен“, твърди Аманда Паул. „Ако ЕС веднага беше наложил твърди икономически санкции вместо минималните мерки срещу отделни личности, можеше да повлияе възспиращо на по-нататъшната руска инвазия в Източна Украйна“, казва тя. ЕС наложи твърди санкции срещу Русия едва през лятото на миналата година след свалянето на пътническия самолет в контролираната от сепаратистите територия.
Дали спазването на примирието за Украйна няма да се ускори, ако на Русия се наложат още по-болезнени санкции? Това е въпросът, пред който са изправени европейците сега. Няколко страни-членки на ЕС обаче открито заявяват, че не биха гласували в подкрепа на нови санкции. И колкото по-строги санкции се обсъждат, толкова по-остър ще става и дебатът в ЕС. Кремъл пък ще се радва, защото от гледна точка на Москва само една разделена Европа е безопасна Европа.
