„ЕС ще спечели, ако се разшири към Балканите“
Присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС има предимства и за двете страни, казва пред Дойче Веле германският заместник-министър на външните работи Михаел Рот.
ДВ: Първият еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген приветства през 2004 десет нови държави-членки в общността, неговите наследници на поста – още три страни. Но сегашният еврокомисар по разширяването Йоханес Хан заяви, че през следващите пет години нови членки няма да се приемат. В такъв случай може ли да се говори за ясна перспектива на присъединяване за балканските държави?
Михаел Рот: Ясната перспектива за присъединяване, т.е. нашето предложение за членство в Европейския съюз, остава. Но не зависи изцяло от Европейския съюз. То зависи и от отговорните лица в политиката и икономиката на съответните държави, както и от техните граждански общества – доколко са готови и в състояние да изпълнят критериите, които представляват предпоставка за присъединяването.
Усилията си заслужават
ДВ: Щом обаче в Брюксел се заявява, че през следващите пет години няма да бъде приета нито една държава, някои от балканските страни логично се изпълват с опасения за „вечни кандидати“. Какво мислите за тези опасения?
М. Рот: Искам да окуража тези страни от Западните Балкани, които искат да се присъединят към Европейския съюз. Няма спор, че пътят, който имат да извървят, е труден, но си заслужава. Защото ние не сме само икономическа общност, а най-вече общност на ценностите. В контекста на проблемите в присъединителните преговори от миналите десетилетия при сближаването с ЕС обръщаме много сериозно внимание на въпросите, свързани с правовата държава, демокрацията, сътрудничеството в сферата на правосъдието, независимостта на медиите, но и на решението на откритите двустранни въпроси. Това е и съвсем правилно – така към най-тежките въпроси се подхожда в началото. При това положение може и да възникне недоволство, ако не се постига същностен напредък. В това отношение проявявам разбиране.
Общ интерес
ДВ: През изминалите месеци обаче някои неща в Европа се промениха в геополитически план. В Европейския съюз има много експерти, които виждат в Западните Балкани триъгълник между Брюксел, Москва и Анкара. Действително ли има нова изходна ситуация, която би могла да внесе динамика в процеса на сближаване между ЕС и тези страни?
М. Рот: Всички държави от Западните Балкани са направили стратегически избор, ориентирайки се към бъдеще в Европейския съюз. Разширяването на Общността не е само в интерес на държавите от Западните Балкани, но и в наш собствен интерес. И тъй като нашите граждани изпитват известна умора по отношение на по-нататъшното разширяване, наше задължение е отново и отново да изтъкваме нашия собствен интерес от присъединяването на държавите от Западните Балкани – щом предпоставките бъдат изпълнени. Геополитическото положение, ситуацията във външната политика и сигурността е станала по-нестабилна. А ние имаме интерес от стабилна, мирна и демократична Европа. Присъединителната перспектива за Западните Балкани е именно в отговор на тези очаквания. Ако тези страни са част от ЕС, от това ще спечелим и ние, тъй като става дума за сигурни, стабилни и демократични държави.
ДВ: В последно време германските медии неведнъж писаха за произтичащата от Югоизточна Европа ислямистка заплаха – заради сражаващите се за „Ислямска държава“ доброволци от балканските страни. Доколко голяма е тази опасност, според вас?
М. Рот: Това е точно толкова тревожно, колкото и обстоятелството, че от Германия към 3 000 души са заминали да се бият на страната на тази терористична организация. Западните Балкани са мултирелигиозен, мултиетнически и мултикултурен регион и това трябва да остане така. Тези държави и техните общества трябва да продължат да работят за разбирателството между различните етноси и религии. Държави като Албания могат да бъдат пример в това отношение. В противен случай въпросът с привържениците на „Ислямска държава“ би могъл да се превърне в проблем за целия Европейски съюз и откроява още веднъж ясно следното: и нашата сигурност ще се повиши, ако можем да дадем ясна перспектива на Западните Балкани.
„Искаме да разговаряме с Русия“
ДВ: Сръбското правителство на участва в санкциите срещу Русия. Дали една неутрална или открито русофилска Сърбия би била приемлива за Европейския съюз и за Германия?
М. Рот: Който е в Европейския съюз, не е неутрален. Ние имаме обща позиция, към която се числи готовността да се обединим в отношението си към Русия. Това обаче не означава, че специалните исторически, културни, икономически и политически връзки с някоя друга държава, като например Русия, трябва да бъдат прекъснати. И ние въпреки санкциите не сме замразили отношенията си. Точно обратното – искаме да разговаряме с Русия и с руското ръководство.
