shareit

Един Майкъл Кийтън за цял живот

| от |

Вчера актьорът, който направи славното си завръщане в A-листата на актьорите в Холивуд, навърши 64 години! Но това е една от малките причини да съм негов верен фен още от 1990-а насам.

Годината е някъде между 1992-а и 1994-а, не съм сигурна, аз съответно съм между 9 и 11 години, кино у нас не се прави, кина почти няма. Всички гледат филми години по-късно. (Замислете се, деца. Сега ако някой забави прожекцията на някой нов филм, особено огромен и чакан блокбастър, вие искате да линчувате разпространителя) При това всички гледат филми на нелегални видеокасети, които взимат от самопоявилите се видеотеки из кварталите – моят имаше две или три такива. От една от тях майка ми е взела първия Батман – първият пълнометражен, игрален филм за Човека-прилеп правен някога. Режисира Тим Бъртън, играе Майкъл Кийтън. Разбира се, че се влюбвам в него веднага. Аз съм малко момиче, а той супергерой мултимилионер – неизбежно е. По онова време, аз дори не подозирам и не предполагам, че хилядите фенове на Батман са били в потрес, че Бъртън се е спрял именно на Кийтън за ролята на Брус Уейн. По онова време Кийтън е известен като комедиен и скечов актьор. Феновете се противят и пращат гневни писма.

За да ги ядоса ли или заради мен, нещо в което ми се иска да вярвам, Бъртън снима втори Батман. Отново с Майкъл Кийтън в главната роля. Филмът излиза през 1992-а, а ние го гледаме по-късно, не помня кога, но помня, че когато открих, че има още един Батман, отново с любимия ми Брус Уейн бях във възторг. Години по-късно така ме караше да се чувствам само „Завръщане в бъдещето“.

Феновете на Батман отново са разстроени, но сега в позицията на миналото време, става ясно, че лошото им отношение е било напразно – Кийтън е един от двамата най-добри актьори играли Човека-прилеп до момента и за мен все още най-добрият Батман. Освен това е емблематичен за ролята. Това, че е първият няма никакво значение. След 1992-а и „Батман се завръща“, Тим Бъртън зарязва Батман и Кийтън съответно се оттегля, оттам започва кастването на мъжкарите и съответно така известните сред феновете – „тъмните дни на филмите за Батман“, тъй като те изглеждат потресно.

Няколко години по-късно аз пък научавам, че Майкъл Кийтън и Тим Бъртън работят заедно и преди „Батман“, съответно до мен тази информация и въпросният филм стигат с години по-късно, но пък… Появява се „Бийтълджус“. Нито един уважаващ себе си фен на Бъртън и Кийтън не трябва да пропуска тази класика. Впоследствие, след като гледам филма внимателно няколко пъти, за да открия любимия си Батман, разбирам, че той е още по-любимият ми Бийтълджус. Това ме прави тотален Кийтън-фен и съм такъв и до днес.

Някъде в средата на 90-те обаче, Кийтън се губи или поне аз го губя от поглед и освен един „Мултиплициране“ не помня нищо, в което да е участвал и да съм гледала с интерес. Разбира се, през видеото ни минаха „Много шум за нищо“, където той играе Догбери, „Вестникът“, „Моят живот“ и разбира се страхотният „Джаки Браун“, където Кийтън е велик, но това е Тарантино, негов фен станах години по-късно, трябваше ми да порасна… Но малко след това Кийтън е започнал бавното си оттегляне от киното, снима се все по-рядко и не дава никакви интервюта.

Впоследствие в края на 90-те и началото на новото хилядолетие Кийтън е изчезнал тотално от небосклона на звездите. Това е ясно и видно, защото малко хора го помнят или говорят за него. Той не се появява в никакви социални мрежи, последните му снимки навън са сигурно от ератата Бъртън. През това време той снима някакви телевизионни филми, озвучана персонаж в The Simpsons и си живее на вилата, където е отдаден на лова и риболова. Някъде чак през 2004-а и 2005-а, Кийтън се появява в два филма – „Дъщерята на президента“, който е треторазрядна съботна комедия, в която той наистина играе президента на Америка, но какво от това! Следва „Хърби: Зареден до дупка“ и тогава аз осъзнавам, че на Кийтън вече му дават само роли на татковци или чичовци, или злобни продавачи на царевица, или в най-добрия случай – на продавач на резервни части за въпросния Хърби. И ми е тъжно. Също така не разбирам защо това се случва.

Голямото си завръщане, след последната си страхотна роля – тази в „Джаки Браун“ на Тарантино естествено, Кийтън прави миналата година на фестивала във Венеция (ирония или не, но същият тече в момента), когато фестивалът се открива с „Бърдмен“ на Иняриту. Всички са във възторг, а Кийтън е на централно място в светлината на прожекторите, където заслужава да бъде. Въпросите към него най-често са къде е бил и какво е правил и разбира се, всички тайно се чудят, дали нарочно не е приел ролята в „Бърдмен“, който филм журналистите свързват със самият Кийтън директно и начинът, по който протича кариерата му. Застаряващ актьор прави опит да се завърне сред големите с постановка на Бродуей, след като е изиграл ролята на култоия супергерой Бърдмен. Кийтън е спокоен на откриването. Къде е бил ли? В ранчото си в Монтана. Какво е правил? Пиел е уиски, текила, ходил е на лов за патици и за риба.

Кийтън не говори за личния си живот и не дава интервюта. Човекът, който нарича „най-добрия ми приятел“ е сина му – Шон Дъглас, тъй като истинското име на Майкъл Кийтън е Майкъл Дъглас, но както може да се досетите, то вече е било заето, когато той решава да се пробва в голямото кино. Избира името Кийтън, заради Бъстър Кийтън – актьор от нямото кино – тъй като му е любимец. Синът му пък се занимава с писане на песни. Чували сте негови парчета – той е автор на „Ghosttown“ на Мадона, „Did You Miss Me“ на Оли Мърс, „Get Ugly“ на Джейсън Деруло и още много хитове. Когато реши да даде интервю на някой, Майкъл Кийтън има специални условия – интервюто да се състои в ранчото му, въпросният журналист да е прочел, изгледал и изслушал определени неща, за да се съгласи на интервю с него. Но пък след това е адски мил. Така разказват.

В началото на тази година Кийтън се появи на няколко корици на списания. Най-запомняемата беше тази на The Hollywood Reporter, които пуснаха специален брой – „The Rule Breakers“, в който кориците бяха няколко – с Кийтън, Тейлър Суифт, Крис Прат и Джеймс Гън от „Пазители на галактиката“ и Анджелина Джоли. Очевидно с The Hollywood Reporter имаме сходен вкус.

След 2014-а Кийтън е неспираем. Получи първата си номинация за „Оскар“ и спечели първия си „Златен глобус“. Скоро ще имаме шанса да го гледаме във филма „Spotlight“, който направи премиерата си във Венеция само преди дни и вече е определен като един от филмите, които най-вероятно ще влязат в наградния сезон. Съвпадение? Не мисля.

Майкъл Кийтън леко съжалява за ролите си на Батман и Бийтълджус, тъй като, както самият той казва: „Не бяха истински. И двамата герои. Искам да правя истински неща.“ И сега прави такива. Но аз не съжалявам за нито един от трите филма, защото и до днес Кийтън е най-великият Батман в историята. За мен.

Снимки: Getty Images, PR

 
 
Коментарите са изключени за Един Майкъл Кийтън за цял живот

Повече информация Виж всички