shareit

Струваше ли си саможертвата на Дякона?

| от |

Лина Орник си спомня днес за Васил Левски и се питаа:“Защо те обесиха, Дяконе? За тази България ли умря? Това ли беше мечтата ти? За този народ ли се бори?

2
Днес българинът бяга и става все по-егоистичен. Днес всеки гледа да мине тънко и погазва закони. Днес българинът чезне. Девойките нямат морал и принципи и се продават. Мъжете не са мъже, а мамини дечица. Потъпкват се традициите ни и чужди се налагат.
Лъжат ни, Дяконе! И не чужденци ни лъжат, а наши събратя. Разпродават земята ни и ни прокуждат малко по малко. Домове нямаме, земи нямаме, работа нямаме и училища нямаме, защото не ни учат, а ни манипулират. Младите се самозапалват от безнадеждност, че друг начин да бъдат чути няма. Деца не искаме да раждаме в тази държава. Живот за тях тук няма. И бяга българинът на далече. Бяга и не се връща, а иска. Иска, Дяконе, ала не може, защото никой не милее вече за него. Никой не го е грижа добре ли живеем. Управниците ни като петли се перят и друго не правят. Те райски живот си живеят, а ние се чудим как да се стоплим и да се нахраним. По кофите за боклук баби и дядовци ровят за храна. И лъжат ни, лъжат. Не им вярваме, ала търпим. И чакаме някой да дойде да ни помогне. Но никой не идва.

1
Сами трябва да си помогнем, но страх ни е. Страхуваме се от глад, от безпаричие, от живот без дом и топла постеля и водим по-робски живот и от роби. Преди турци над нас господстваха, сега сънародниците ни престъпници. Крадат ни най-безсрамно, а ние стоим гладни и болни. Ние вече не сме народ, Дяконе. Ние сме скотове. Дали ще ни има след време? Не знам. Навярно. Но българска държава едва ли ще има. Едва ли ще има и кой да помни и тебе и твоите другари, кой песни за вас да пее и стихове да разказва.
И пак питам – за какво се бори ти, Дяконе, за какво загина?! Ако днес ни видиш ще се бориш ли пак за нас? Ще дадеш ли живота си най-ценен за тази България?
Бедни ми, Дяконе! Прости ни! Прости на нас, скотовете, че не живеем. Прости на нас, страхливите, че не се борим. Прости ни, Дяконе! Прости ни, че оставихме да поругаят и нас и твоята България!“

 
 
Коментарите са изключени за Струваше ли си саможертвата на Дякона?