shareit

Последният влак

| от |

Това е лично разсъждение за живота вселената и железниците.

Love-Train-Jamie-Bosworth-Photographer

Последният влак… Даже не знам как е звучало преди това понятие и какво значение съм влагала в него. Съществува ли всъщност подобно явление? От известно време си мисля, че да – съществува. Това е, когато животът ти се е подредил по начина, в чийто процес си участвал и ти и то съвсем съзнателно. На всичкото отгоре си и щастлив от крайния резултат, защото това е всичко, за което си мечтал и което си постигнал… сам.

Погледнато отстрани повечето хора ще кажат: „Ами да, всичко си е наред, трябва да се радваш! Всичко си постигнал и това е факт. Всичко което имаш – пак е факт! Прави са, така е. Но на заден план, в съзнанието си, стоиш на перона, виждаш отдалеч как приближава последния влак и си скован. Не знаеш какво да направиш, как да го хванеш (а трябва ли наистина да го)? Ще успееш ли да качиш багажа, който носиш? Ще има ли място из купетата? За къде ли пътува този влак? И неизбежно седи, отново на заден план, любимият ми детски въпрос: „Кога ще стигнем?“ И къде стигаме всъщност… изобщо? Купища въпроси. Докато си ги задаваш и докато се опитваш да си им отговориш току-виж влакът отминал.

Естествено, една такава мисъл се поражда много често, когато разбереш че си болен или ти се е случила някаква трагедия, имаш просто друг поглед върху живота или си повлиян от нещо. Варианти има много. За някои от тях не мога да коментирам, за други – както се казва, имам бегла представа. Болестта е нещо, което по филмите го виждаме представено по определен начин – всички го описват как го приемаш, как се бориш, как ставаш по-силен, как всички са с теб и т.н Някои реалности обаче не са точно така.

Уплашен си. До смърт. Не искаш да спиш, за да не изпуснеш нещо от живота. Правиш неща за един ден, които обикновено биха ти отнели седмица. Барут си живееш с 200 км в час, искаш всичко да планираш, да начертаеш, да изпълниш. Като че ли си мислиш, че като си планирал нещо няма как друго да стане – имам вече график.

Ядосан си на тези, които са били около теб, а всъщност не си прав. Затова започваш да виниш себе си. Но и това не е правилно. Изобщо каша, в която забравяш да се концентрираш върху себе си, за да оздравееш – или поне да се бориш за това… Чудеса стават! Потвърждавам.

Така, тогава разбираш, че последният влак не е минал още, че трябва да се качиш и всичко ще бъде наред… Дали е така, не знам. Разбираш, че дори да не си имал драма, този влак е щял да мине. И пак може би е възможно да се качиш (ако изобщо го видиш, потънал из дневни битовизми, които те изпиват). Ако искаш – или ако не, се возиш вече на него. Варианти хиляди.

Когато се замислите, правите ли това което искате? Щастливи ли сте, съдбата добра ли е към вас? Всеки го тълкува различно – пари, здраве, деца, щастие и т.н. Това са малка част от въпросите – всеки си ги задава, но важно е решението и отговорите. Много не си отговарят честно, защото така е по-лесно. И ако дойде такъв момент, се мобилизират бързо да си отговорят докато седят на въпросния перон, виждайки как последния влак наближава.

Е, има една вероятност да се качиш и да има много спирки, влакът да е междинен или сам да избереш да не се качиш в последния момент. Какво правиш тогава – това е въпросът. Аз искам да се кача! Къде ще отида, все едно колко ще пътувам, няма значение.

Един човек ми каза веднъж: „Съдбата е по-силна от теб, остави се тя да те води.“ Разбирам, но ако тя не ме качи на последния влак?

 
 
Коментарите са изключени за Последният влак