shareit

Можем да нарушаваме писаните закони, но не и природните

| от |

Можем да нарушаваме писаните закони, защото те са измислени от хора и не са съвършени, но не можем да си позволим да не спазваме природните закони, законите на Вселената.


Хората сме като скачени съдове и това трябва да се осъзнава. Ние сме едно цяло и състоянието на лицето Х рефлектира върху състоянието на лицето У.

По дефиниция ние действаме в своя живот, водени от мечтите и стремежите ни. Ръководени сме от това, което искаме. Но понякога има подмяна на това, което нашето вътрешно Аз иска с това, което околните очакват от нас. Тогава влизаме в роля и играем, не сме Себе си. Но защо слушаме гласа на хората, които имат конкретни очаквания от нас и изискват да станем съпруга, майка или да направим кариера? Няма правилно или неправилно щастие. Всяко щастие е правилно. Затова трябва да се върнем към собствената си посока, която може би за другите е странна, но за нас е правилната. Именно затова следва да си дадем отговор на въпросите:”Кой съм Аз на ниво мечта?; Какво иска моята душа?” Всеки един от нас има право да живее себе си. И този избор се нарича поемане на отговорност за живота ни. Защото ние имаме право да бъдем щастливи, дори ако хората около нас са избрали да бъдат нещастни. Не сме отговорни за изборите на околните. Освен това няма как да предадем на другите това, което сами нямаме. За да сме способни да обичаме останалите, първо трябва да обичаме себе си. За да предадем вибрацията на щастие, ние също трябва да се намираме на тази вибрация. Ако искаме да мотивираме хората да се развиват, трябва да им дадем личен пример. Когато видят промяната в нас, те сами ще поискат да се усъвършенстват. Нещо повече, общуването им с нас преминава на друго ниво.
Всички можем да летим. Просто трябва да си го позволим! Много е важно да слагаме себе си на първо място. Ако нямаме време и желание за истински грижи към себе си, за вглеждане и вслушване в гласа на вътрешното си дете, за следване на мисията си, то ние предаваме себе си. Целта на живота е да живеем на духовно ниво и да не позволяваме на хората, на които духовното им е непознато и функционират само и единствено на физическо ниво, да ни дърпат в посока на тяхната ниска вибрация на съществуване.
Разбира се, това не означава че сме егоисти. Когато себеактуализацията е наш път и наша мисия, ние даваме много на околните. Но даваме, водени от безусловната любов, без очаквания. В същото време трябва да умеем и да получаваме, както и да оценяваме това, което имаме. Да гледаме пълната половина от чашата и да не се взираме в празната. И да сме благодарни! За всичко, което имаме в живота си!

Животът е един непрекъснат процес на метаморфози, на обмяна на енергии. Затова е важно не само да умеем да даваме и да получаваме, но и да има баланс в този процес. Понякога прекалената щедрост към човек, който не може да ни отвърне еквивалентно, е липса на уважение. От другата страна на полюса е, ако даваш до безкрайност-тогава не позволяваш на теб да ти се даде. Нашата готовност да получим от партньора ни прави уязвими. Колкото по-голямо давене и получаване имаме, толкова по-надълбоко може да остане връзката с другия. И ето отговора на въпроса, който вероятно сега си задавате:”Как можем да избегнем пресмятането?” Много просто-недей да пресмяташ, давай от любов! Ако даваме много, това не означава обезателно, че обичаме много или че уважаваме много. Това не е вярно! Много пъти даваме, за да получим. Затова сме ядосани, когато не получим. Когато давам много, за да получа, всъщност гласът на несъзнаваното ни казва:”Не заслужавам да получа; трябва много да работя, за да получа нещо.” Затова трябва да забележим във връзките си къде даваме твърде много или къде не искаме да получаваме от партньорите си.

Често трябва да си задаваме въпросите:
-Къде се чувствам наистина удовлетворен?;
-Каква е моята цел?;
-Къде сърцето ми се чувства удовлетворено?;

Когато се свържем с искрените отговори на тези въпроси и ги материализираме на практика, ние имаме усещане за подхраненост и усещане, че живеем в своята мисия.
В контекста на взаимодействието с околните е важно и това, че за да видим някого, понякога ни е необходима определена дистанция.
Ако все пак чувстваме очаквания и гняв към някого, то ако му кажем „Благодаря!”, ще признаем, че сме пълни. Ако сме пълни, можем да се грижим за себе си, защото вече сме възрастни.

Също така трябва да харесваме себе си напълно. И то да се харесваме такива, каквито сме. Още сега! А не:”Ще се харесвам, когато отслабна!” Не на последно място трябва да почитаме, да уважаваме и да приемаме родителите си. Ако не приемаме 50% от баща си и 50% от майка си, то това означава, че не приемаме 100% от себе си.

Това, което трябва наистина да практикуваме ежедневно, е някакъв вид на духовно пробуждане. Да се пробудим за факта, че не сме отделни. Че не сме специални и нямаме специални проблеми. Да признаем, че имаме такива проблеми, каквито имат и други хора.

Людмила Гюрова

 
 
Коментарите са изключени за Можем да нарушаваме писаните закони, но не и природните