Getty images

Лекотата да мразиш

Кое е по-патриотично – да бъдеш следовник на несъществуващите „доброволни отряди“ или да мислиш, работиш и търсиш образ на България, който не събира примитивна териториалност? Никой по света няма да се загрижи за България освен ако ние, самите, не дадем сигнал, първо пред себе си и помежду ни, че искрено искаме в България да идват обратно Българите и търсените „високо-квалифицирани“ чужденци.

България все повече заприличва на гето, свят на инстинкти и сборище на хора, искащи си робството. Спомнете си подмушнатата „дискусия“ за учебниците, която продължава и до днес под егидата „Изберете Българското“, изгонете чужденците. Не зная дали тези, които стимулират примитивното и патриотарското осъзнават, че извършват невидими, но дълбоки разкопки в инстинктите, в онова, което ни сродява с психологията на неуспялите жертви все повече и ни запраща в периферията на света. Препотвърждавайки съществуващата дълбока провинциалност на България, превръщаща се все повече в губерния на Русия.

Не зная дали всички си дават сметка, че пътят назад в себеусещането за ценност се минава бързо, но напред, към добронамерената, потвърдената от света и осмислена позитивна самооценка – същият път се изминава много, много бавно. Че да се обичаш искрено и честно е много по-трудно от това да се самоокайваш или да мразиш самоунищожително. Лекотата на мразенето ни убива. Мразенето е заразително, то е отровна среда, в която дори наличните (не много) позитивни мисли се давят.

Не е нужно да си психиатър, психолог или психоаналитик, да си чел (тон-два) книги или да си разсъждавал над темата. Животът е давал и дава всекиму, стига да е опазил своята способност да се самоосмисля и да търси човешкото в себе си. Не зная дали много българи днес си дават сметка, че ние заживяваме в един уж мъртъв, но видимо възкръснал, уж не наш, „Джурасик Парк“. Парк, в който гостите, уж ние, някой ден, не много далеч, ще бъдем не щастливи посетители, а истински жертви. Такива, каквито сме днес, но видимо не осъзнаваме.

Праисторическото, животинското, инстинктивното е било и ще бъде в нас, хората, винаги. Въпрос на прочит е кога ще го събудим.

Текстът е взет от Facebook страницата на автора.