shareit

Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Янислава Кирилова

Завършването на средното образование в България е съпътствано с драми и приготовления за изненадите и откритията, които ще са част от живота ти за в бъдеще. Един изпълнен с тичане, вайкне и постоянно учене (поне за мен) период. Ето защо не се бях замисляла за друго, което ще правя след бала, освен кандидатстването в университета. Шокът беше голям, когато родителите ми ме изненадаха с пътуване до Лондон. Седмица в космополитния Лондон. Лондон, където можеш да видиш как крайностите рязко се сблъскват. Просяци и богаташи, история, която съжителства с урбанизираното настояще. Място, където нациите се прескачат една друга. И това всичко щеше да се разиграе пред мен– човекът, желаещ да стане учител по история.

Пътуването до Хийтроу не е нещо екзотично. Много хора са били, а и скоро стана ясно, че ние българите се опитваме да го превземем. Беше обаче доста екзотично за 19-годишно момиче, напускащо за първи път страната и сблъскващо се с история, която за четвърти път препрочиташе.

Англия е прекрасна. А за хора, които обичат историята е една Terra incognita, очакваща да бъде открита и опозната. Една седмица не стига, но е добро начало. Доста голяма лудница е да се оправяш сам на място, от което даже не знаеш къде се купуват билети за различните видове транспорт или че билетчето за метрото бива, ,погълнато‘‘ от машината, когато влизаш и след това, ,изплюто‘‘ от другата страна. Не съм сигурна, но мисля, че метрото в Лондон е едно от малкото места, на които в рамките на един вагон може да чуеш как хората разговарят на шест езика. Шест! Броях.

Тауър е място, което всеки човек и особено романтичните момичета, знаещи историята на Хенри VIII, трябва да посети. Впечатление там прави стъкленият мемориал, на мястото, на което е обезглавена Ан Болейн. Мястото е превърнато в типичната туристическа атракция с магазини, ресторанти, аниматори, но и прекрасни музеи, които можеш да обикаляш цял ден. Като стана дума за това, задължително е да споменем и замъка Хийвър. Приказно място, излязло като че ли от детска книжка. Там всеки ще може да види портрети на Тюдорите, както и невероятни градини. А и най-важното- има лабиринт, както и впечатляващо с размерите си гробище за домашни любимци, което веднага напомня за друга великолепна творба на изкуството, само че литературна.

Британският музей е друго задължително за посещение място. Още повече, че всеки уважаващ себе си историк трябва да види как изглежда реално Розетският камък. Именно музеят е едно от местата в Европа, на което може да се разбере и види най-много от историята на Древен Египет. Колекциите от предмети от Древен Рим и Гърция също не са за изпускане. Из цял Лондон има малки музеи, в които съкровищата истински или реплика, могат да ви оставят без думи.

В Кралските паркове в Лондон спокойно може да почетете или просто да починете и да нахраните нахалните катерици. Ако не искате, те така или иначе ще вземат каквото държите. Дори да е запалка.

Ако сте като мен, т.е. неориентирани във времето и пространството и сигурни, че всички с изключение на вас са съсредоточени в едно измерение, а вие сте някъде, където просто картите показват различни от реалните места, а посоката винаги е грешна и най-често се въртите в кръг, без паника. Всеки път когато питах някой къде се намира точка А, той винаги ме упътваше. Често така, че ми ставаше неудобно. Продавач в магазин за сувенири например, направо си заключи търговското дюкянче и тръгна с мен да ми покаже как да стигна до Бъкингамския дворец, който за информация, вече веднъж бях подминала, защото ми се стори малък. Не, не видях табелата. Охраната в метрото, от друга страна, пък извади една малка карта на Лондон и ми начерта пътя до гарата. Накрая сложи и това, , J ‘‘ .

Разходката ми до Брайтън, а.к.а средището на хомосексуалистите в Англия се оказа освен изморяваща и доста скъпа. Защото този град, по незнайни причини те кара да пазаруваш и да си харчиш парите на места и за неща, които никога не си харесвал. Например разни рулетки и игри, на които трябва да хващаш разни неща или да познаваш други. Освен това ‚,английски морски курорт‘‘ звучи като екзотично място, което трябваше да посетя. Хубаво е и да знете, че глобата за запалена цигара на гарата е 100 паунда или поне така ме заплаши един от работещите там.

Подробното описание на Зоологическата градина в Лондон или на музея на Мадам Тюсо, всеки може да намери чрез Гугъл. Само ще кажа, че восъчните фигури са най- скучното нещо там. Лондонският зоопарк пък е място, на което не бих имала нищо против да бъда заключена. Да знаеш, че нещо е там, дори да знаеш какво е то, това не намалява очарованието, когато го видиш за първи път.

По улиците на Лондон може да видите много българи. От работещи до туристи, които като вас често обикалят с ясна цел, но с неясни начини за достигането ѝ. Даже жени, които крещят на ясен български по децата си, точно пред парадния вход на Тауъра, както и македонци, правещи се на мимове. Доста досадни, но все пак е забавно да викат след теб, ,Комши! Комши!‘‘, а дори да не си близко до Турция.

Разбира се, можем да кажем и нещо за самия полет. Два часа. Нищо работа, осен ако не пътуваш с англичани връщащи се от Слънчев бряг. Боси. Вярно, че на летищото на връщане ме попитаха, ,Сan you take off your shoes for me, darling?‘‘, но това не означава, че можеш да си шляпаш бос. Или пък баба, дошла на гости на децата, която понесла една от онези пластмасовите чанти на бели и сини квадратчета, старателно отказваше да остави чантата под предната седалка, защото вътре ѝ били всичките документи. Е, рано или късно всички оставят чантите под предните седалки. Било то и под най-предните такива, намиращи се в пилотската кабина.

И понеже знам, че да определиш, значи да ограничиш, ще спра. С надеждата, че този мой кратък разказ ще насочи някой любител авантюрист да смени билета си за някое диво място с такъв за Англия. И да поеме с влак към местата, на които е съсредоточена толкова магия, колкото и история.

Заключението ми ще е отправено към хората, благодарение, на които тази моя първа мечта стана реалност. Знам, че животът не поема към нас задължението да осъществява мечтите ни. Благодаря ви, че вие го правите.

 
 
Коментарите са изключени за Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938